Кой беше ти да ме караш да чакам?
Кой беше ти и имаше смелост да ме караш да плача?
Кой беше ти,че посмя да откраднеш сърцето ми?
Кой беше ти и защо реши да разбиеш мечтите ми?
Един мъж без сърце,
Една сянка без душа…
Толкова дълго, толкова много време…
Злоупотреба. Грешки. Последици. Болка.
Сълзи. Смях. Отчаяние.
Защо???!!!
Заради теб.? А кой беше ти?
Скитаща сянка, грабеща човешки сърца.
Бях сама, ти си тръгна…
Бях добра, но ти никога не се върна.
Взе всичко…
Взе сърцето ми и просто си тръгна.
Годините минават. Времето лети.
А къде остана нашето „АЗ и ТИ“ ?!
Помниш ли студените зимни нощи?
Помниш ли, прегръдките ни топли?
Не вярвам! Ти просто забрави всичко.
А аз просто мечтаех да ме обичаш.
Гледам те и не знам кого виждам. Това ти ли си?!
Гледах те в очите и изпитвах страх.
Желаех те, но знаех,че не трябва…
Страх…и…болка… И капка надежда…
Надежда,че поне веднъж ще те погледна
и ще чуя от теб: “ ОБИЧАМ ТЕ!“
Не! Не го чух до днес… Никога…
Погледнах те за последен път,
а ти просто гледаше на някъде…
Гледах и се молех на думи -
думи, идващи от сърцето ти,
а не от маската, която си си изградил.
Не, не ги чух и този път…
Трябва ли да продължавам?
Да се боря!
Да живея и да копнея за нещо нереално…
Всичко има своя край, нали?!
Сега просто ще си тръгна, но този път завинаги!
Ще последвам примера ти –
да си избера посока и просто да изчезна.
Дано така е по-добре!
Дано това е краят на нищото!
Дано поне болката изчезне един ден!
И накрая: ИЗВИНЯВАЙ,
но след всичко, поне ми позволи да те наричам:
“ ЛЮБОВ! „
Няма коментари:
Публикуване на коментар