В живота обичах без корист и цели

В живота обичах без корист и цели,
но лицемерие срещнах, и фалш и лъжа...
Кълнат ти се в обич, звездите ти свалят,
А после пак те оставят сама!
Нима след такива жестоки обиди,
способна ще бъда да вярвам аз пак?
Пак ли ще слушам думи лъжливи,
чакаща с трепет вечерният мрак?
Нима ще намеря във себе си сили
да търся отново аз своя любим,
когато повярвала в думи лъжливи,
ще има ли в мен вяра и дух несломим!
Единствено ти не постъпи шаблонно,
по общия метод, по общия път
Не ми се кълнеше в любов непреклонно,
и твоята цел беше моята плът
Защо е потребно да пръскаш словата?
Та те ще ти трябват за други жени,
ако е нужна по дума за всяка,
за никой ще няма и звук може би
И в тази жестока минута,
полека прозрях аз във твойта игра
Видях как ме гледаш с насмешка,
сякаш си правиш невинна шега
Прозрях аз, и знаех, и чувствах,
колко съм малка във твойте очи,
как в твойте устни свещенната Обич,
едва ли не смешно звучи...
Какво ти направих, с какво те обидих???
Нима не намери ти други жени!
Ти не пожали ни моята младост,
ни моите чувства, ни мойте мечти
Не те обвинявам, не искам, не мога!
За този финал съм виновна сама,
че своите чувства с лъжи аз прикривах,
нима някой друг тук има вина?
Но истински ако ти нявга обикнеш
спомни, за минутка спомни си за мен,
за тази, която бе страдала много,
защото презираше твойте лъжи
Спомни си как здраво за мене притиснат
прекарваше мъничка част от нощтта,
без всякакви чувства, без всякаква обич,
единствено търсещ от мене плътта
Недей да си спомняш със лошо за мене,
не от падение вършех това
Защото обичах аз силно и честно
без лицемерие, фалш и лъжа
Аз знам, ще потъна в дълбока забрава
щом срещнеш ти първата друга жена
Жена във която ще търсиш ти само наслада
както я търсеше в мен до сега
А ти ще се чувстваш щастлив и доволен
че пътят е прав и обкичен с цветя
че винаги бързо и лесно догонваш
Свещенната своя Мечта
Аз знам - тържествуваш сега пред жената
която светът е за мъка създал...
Порадвай се - вече спечели играта,
която открито за мен бе играл.
Но време ще мине, и аз ще забравя
и старата рана, и всички мечти
и само понякога в спомен за тебе
сърцето ми в мъка ще затупти.
И все пак единствено ти не излъга
намеквайки често целта си дори
"Не чакай!" - говореше всичко във тебе
"Напразни са всичките твои мечти!"
Тогава се питах защо съм до тебе
щом бездни дълбоки между ни лежат
щам нямаш ти капчица чувства към мене,
които завинаги нас да сплотят
Не зная. Заричах се в себе си често
от утре да бъдеш ти мъртъв за мен...
Аз обещавах - това е най-лесно...
а утре отлагах за следния ден.
Гранитната воля която аз имах
стопи се кат пролетен сняг на вода,
а от студеното гордо момиче
не беше останало даже следа
И вместо момичето гордо до тебе
стоя аз с наведена ниско глава
очите ти сини блуждаят до мене
и търсят във мрака друга жена...


ЕЛИЯ