Mамо

 

Страхувам се,че твърде,твърде рядко ти казвам
колко те обичам ,мамо!
Помилваш ме,прегръщаш ме,макар за кратко.
И все по-силно,но все по-рядко.
Минута сякаш няма.
Страхувам се и че поради миг забързан отново
ще пропусна да те прегърна с нежна сила.
Страхувам се и че пораснах твърде бързо и
че направих много грешки.
Запитам се дали си ми простила.
Днес прошка от теб аз търся,мамо!
И знай,че измежду всички минали и
бъдещи мечти аз чувствам твойта сила.
Аз виждам само тебе ,мамо!
Чувам твоя глас и знам-ти отново
ще триеш моите сълзи.