10/19/2011

ДОРИ ДА СТАНЕШ ЛЕД





Докоснах те със сянката на вятъра.
Прегърнах те със гъстата мъгла.
Преследвах те навсякъде с душата си.
Преследвам те сега и с любовта.
Дори да си отидеш, тя се връща.
Остава в нощите ми като силует.
И да не виждам блясъка в очите ти,
обичам те! Дори да станеш лед…
Анна Влахова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)