Само ти

Само ти

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана…
И е пълна душата ми с макове
като пареща рана.

Само ти ми остана след слънцето,
след вика в тишината.
Само в теб днес покълва зрънцето
и затопля душата.

Само ти ми остана след вятъра,
отвял безброй комплименти.
И завесата падна в театъра -
заглъхнаха аплодисменти.

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана!
Колко малко ми трябва – до рамото
да чувствам твоето рамо.