Обичам

Има неща, които изразяват същността ни на личности, и хора,
и това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...
Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,
забравям къде се намирам, потънала в магията му.
Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен;
дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -
да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.
Обичам докосването - топлото, и специалното,
онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.
Да заровя длан в косите; да ти придърпам бедрото - леко,
и без демонстрации; да те целувам по очите...
Обичам секса! Да те имам целия докрай, и да ме владееш!
(Искам и да се събуждам под ръката ти...)
Обожавам го, но не по принцип, а точно и единствено с теб -
обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск
да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...
Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч.
Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост,
и да усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.
Обичам животните - от пухкавите селски пилета
до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...
Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!
Обичам много и конете – ти ме зарази допълнително,
и съм щастлива, че яздя, макар да се клатя като моряк на палуба.
Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...
обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите,
(със теб съм в състояние да го правя денонощно)
и не в шумна компания, под лампите на прожекторите,
а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
Обичам и да пиша за теб - много, много обичам!
Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма.
Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,
но това не е вярно - особен си, и до болка различен!
Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш;
да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...
Обичам и музиката, обожавам я! Признавам, понякога и плача...
Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,
и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -
както биха били реално, и без значение дали са постижими.
Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -
в мен има още толкова любимо, неизречено:
ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;
мисълта за деца от теб, и уюта, и да приготвя вечеря за двама ни...
Сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -
обичам да те обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...