10/31/2011

Спри да мислиш – действай!!!



Мъдрите хора казват „Десет пъти мери, един път режи“. В днешния динамичен свят следването на тази максима трудно ще ти донесе успех. Гуруто в мотивацията и ефективните бизнес обучения Марк Хансен съветва: “Не чакай нещата да се наредят сами. Това никога няма да се случи. Винаги ще има предизвикателства, пречки и лоши моменти. И какво от това? Започни да действаш. С всяка следваща стъпка ще ставаш все по-добър и по-добър, и все по-самоуверен и сигурен в успеха.“

Действаш ли или само говориш?
Една от главните причини хората да не успяват да постигнат това, което искат е, че не действат. Поради различни причини, хората не действат. Ето няколко неща, които може да ти помогнат да спреш да мислиш и да започнеш да действаш.
1. Спри да говориш.
Това е една от най-големите пречки. Това, че говориш за идеите ти и за успеха ти, не значи, че правиш нещо по въпроса. Естествено, има случаи, когато споделянето на идеите е полезно, но има моменти, когато трябва просто да млъкнеш и да действаш. Полезно е да водиш вдъхновяващи разговори, но трябва да знаеш, че лесно можеш да се заплеснеш и да забравиш „да действаш“. Послушай вътрешния си глас и бъди честен със себе си. Имаш ли някакъв прогрес или просто говориш за нещата, които „звучат добре“?
2. Намали информацията.
Книгите, CD-та, телевизията, блоговете и т.н. са хубави неща. Те могат да бъдат много полезни, но в даден момент трябва да ги разкараш и да започнеш да действаш. Една книга или един диск няма как да променят живота ти. Само ти можеш да го направиш. Много хора казват, че книгите и дисковете не работят, но ако си купиш книга и очакваш, че като я прочетеш нещо ще се промени – си много далече от истината. Четенето на дадена информация няма как магически да промени нещата. Трябва да полагаш усилия, за да получаваш резултати.
3. Спри да чакаш.
Много от нас чакат принца на бял кон да дойде и да ги спаси. Може да не си го признават, но е вярно. Принца на бял кон, който всички чакат е „перфектната работа“, „перфектния партньор“, или „перфектната възможност“. Чакат да спечелят от лотарията, за да правят това, което искат. Някои чакат за „перфектния дизайн“ на сайта си, за да го пуснат, други чакат да измислят „перфектния бизнес“, за да го започнат.
Спри да чакаш и направи нещо СЕГА.
Първата стъпка е най-важна. Когато направиш първата стъпка, енергията ти за следващата е много по-голяма. Има време и място за мислене, говорене и анализиране, но трябва да бъдеш честен със себе си и да знаеш кога е дошло времето ДА ДЕЙСТВАШ.
4. Бъди искрен.
Отново ще напиша колко е важно да бъдеш честен и искрен със себе си, защото това е основен фактор за успеха. Много е лесно „да лъжеш себе си“. Научи се често да се питаш дали си честен със себе си в даден момент. Това ще ти помогне да не се разсейваш и да спреш да говориш вместо да действаш.
5. Бъди реалист.
Няма нищо лошо в това да мечтаеш и да си позитивно настроен, но понякога е важно да бъдеш реалист и да знаеш какво да направиш, за да постигнеш целта си. Ако си наясно с предизвикателствата, които те очакват, ще ти бъде много по-лесно да постигнеш нещо.
6.Направи нещо.
Най-лесният начин да спреш да мислиш и да започнеш да действаш е просто да направиш нещо. Направи нещо днес. Една стъпка към целта ти ще промени начина, по който виждаш себе си. Ще си започнал.

Рецептата за здравословен живот



Рецептата за здравословен живот включва спокоен начин на живот, много умствен и физически труд, каране на колело до преклонна възраст и ведро отношение към живота!
Необходима е умереност във всички житейски навици. Хранете се с естествена храна и то в умерени количества. Движете се постоянно и много - движението може да бъде част от работата, туризъм, изкачване на планини, спорт, каране на колело, разходки. Важен е редовния физически труд - но без продължителен стрес. Отделете част от времето си за радост и веселие или просто релаксирайте с любимото си четиво.

10/30/2011

Живот със съдържание




В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Първото стъпало




Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Индийска притча

Притча за въплъщаването




Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

10/28/2011

Легенда за лудостта и любовта




Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Истинска приказка



Истинска приказка
Два дявола седнали да си говорят
От дума на дума, започнали да спорят.
Този преувеличил това, друг онова
и хванали се за острите рога.
Всеки искал другия да убеди,
че е направил повече злини...
Викали, крещели, накрай се сбили,
с погледи кръвясали и диви.
И олелия вдигнали такава,
че Шефа се събудил от дрямка здрава.
А щом гласът му страшен прогърмял,
пронизал ги като с кинжал:
- Единствен мога аз да преценя
чия е най-голямата злина!
- Я, се хващайте на работа веднага,
преди да съм ви пратил долу, в Ада!
- И след три дни, обратно тука!
Внимавайте, ще ви следя под лупа!
А бил Шефа дявол вероломен,
друг такъв нямало подобен;
по-чер от най-безлунна нощ,
зъл, свиреп и със огромна мощ.
И дяволите с ужас осъзнали
как в капана собствен се навряли.
Знаели, че ако не измислят нещо,
в пъкъла ще плачат безутешно...
Приложили какви ли не хитрини;
и намразили хората, уви.
Тоз излъгал брат си, друг убил жена си,
майка пък продала дъщеря си...
Но дяволите не намирали покой
и стила си хитро променили свой:
Занашепвали на непросветените души,
че и без Бог, и вяра, пак всичко ще върви,
а парите са единствен господар,
даже за любов и болест пак те са цяр...
Политиците първи забравили народа,
в храма влизали попове за изгода,
в болниците лекували дори
само онзи, който може да плати!
Но дошъл определеният от Шефа ден.
Посрещнал ги необичайно разведрен:
- Брей, надминахте и мен! Виж ти...
Застанете от двете ми страни!
- От днес ви назначавам за министри!
След мен, от вас всичко ще зависи!
И потекли по Земята кървави реки,
малцина запазили се от злини...
Затворили врати на своя дом,
наплашени от зверства и погром!
Надявал се, напразно чакал Бог,
към Него някой да отправи зов;
в молитва чиста, от сърце,
с вяра, колкото поне зрънце...
защото чувал той душите да ридаят,
но сякаш не знаели какво да правят...
Потресен изпратил Ангелите - воини,
да унищожат Ада и противните му козни...
После, докоснал нежно със ръка
и приласкал всяка изгубена душа...
И ето, бавно настъпила промяна,
отдавна чакана, така желана,
внушена на писатели, поети,
на пророците днешни чрез завети...
И човекът започнал да твори,
но не за слава, нито за пари...
Във култ издигнал Любовта!
Спасил себе си, Земята и света!
Усмихнал се едва тогава Бог,
справедлив, любящ, макар и строг.
И благословил човешкия ни род
с наградата за вечния живот!


Мина Филипова

10/25/2011

ЯВОРОВ - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ



ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Дамян Дамянов - Интимно



Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...

10/22/2011

СТРАСТ

СТРАСТ

В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря
неотключвана вратата на страстта.

Впити от наслада устни влажни,
тръпне от желания плътта.
Думите увисват неизказани
и звъни любовна тишина.

Всеки допир-мълния небесна
от заплетените в ласки две тела.
Обич-богонравна и блажена,
обич-неизплакана сълза.

Тръпнат две тела,като че вятър
най-силните течения събрал.
В ноти се превръща тишината-
страст на флейта,шепот от роял…
Валентин Йорданов

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО



И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

10/21/2011

Обичам


Има неща, които изразяват същността ни на личности, и хора,
и това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...
Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,
забравям къде се намирам, потънала в магията му.
Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен;
дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -
да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.
Обичам докосването - топлото, и специалното,
онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.
Да заровя длан в косите; да ти придърпам бедрото - леко,
и без демонстрации; да те целувам по очите...
Обичам секса! Да те имам целия докрай, и да ме владееш!
(Искам и да се събуждам под ръката ти...)
Обожавам го, но не по принцип, а точно и единствено с теб -
обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск
да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...
Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч.
Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост,
и да усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.
Обичам животните - от пухкавите селски пилета
до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...
Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!
Обичам много и конете – ти ме зарази допълнително,
и съм щастлива, че яздя, макар да се клатя като моряк на палуба.
Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...
обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите,
(със теб съм в състояние да го правя денонощно)
и не в шумна компания, под лампите на прожекторите,
а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
Обичам и да пиша за теб - много, много обичам!
Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма.
Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,
но това не е вярно - особен си, и до болка различен!
Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш;
да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...
Обичам и музиката, обожавам я! Признавам, понякога и плача...
Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,
и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -
както биха били реално, и без значение дали са постижими.
Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -
в мен има още толкова любимо, неизречено:
ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;
мисълта за деца от теб, и уюта, и да приготвя вечеря за двама ни...
Сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -
обичам да те обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...

Ще откриеш много истини



Ще откриеш много истини,

които не си знаел до сега. Ще разбереш много неща, за които дори не си предполагал. Прочети я, защото днес ще ти направя най-страшното признание. Не, не няма да ти кажа,че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и надясно. Няма да ти кажа, че си единствен, защото всеки си е уникален за него си. Няма да ти кажа, че съм готова да умра за теб, защото на думи всеки го може. Аз просто ще погледна в очите ти и ще ти покажа треперещите си ръце. И ще ти разкажа как се чувствам, а ти сам разбери дали е любов или е нещо повече. Почувствай го, усети го, разбери ме! Разкрий душата ми чрез образа ми, чрез ударите на сърцето ми, чрез накъсаните ми неясни изречения. Замисли се над това, какво съм правила за теб, какво съм била, каква съм сега, коя ще бъда. Колко се промених, колко път извървях, само за да те намеря. Преобърнах света, раних се много пъти, облизах раните си и продължих. Преплувах всички океани, избродих хиляди гори, прекосих много планини, само за да те намеря и да ти покажа... да ти покажа, че има по-велико чувство от любовта. И то си няма име... аз използвах твоето, наричах го така и си мислих, че си до мен. Разкъсах душата си, знаеш ли? Скъсах я и я заших, защото исках да съм до теб. Не СЪС теб, а до теб. Дадох ти възможност да си с която поискаш. Не исках вярност, не исках любов от теб, не исках всеотдайност и признание. Исках само да съм ДО теб. Да те виждам, да ти помагам, да те предпазвам от черния свят. Страхувах се за теб, страхувах се и знаех, че ако ти се случи нещо лошо, никога няма да си го простя. Аз не просто те обичах... аз живеех заради теб, с теб.Т олкова се привързах, че не си представях дните ми в твое отсъствие. Абсолютно ми беше нужен. Сутрин ставах заради теб. Денем бдях над теб. Вечер те приспивах нежно. И не исках нищо... само възможност. Възможност да ти помагам, да те обгрижвам. Не мога да ти кажа, че те обичам. Това не е истина. Любовта и обичта се изразяват във взаимна изгода. А аз не чувствам това. Аз чувствам всеотдайност, себераздаване, себеотрицание. Аз не искам да ми даваш нищо, защото не трябва и не бих позволила да ти липсва каквото и да е. Ти само ми дай шанс да съм щастлива. Дай ми възможност да ти помагам. Единствното, което искам да знам е, че си добре и че си най-щастливия човек на света. Не, не, Любов, няма да ти кажа, че те обичам. Аз се страхувам за теб за вселената си. Това не е любов. Това си ти. Аз кръстих чувството си на теб, защото то е единствено, неповторимо. И ако някой те е излъгал, че няма по-силно чувство от любовта, вярвай ми, има! Има и то е в мен. Вътре, дълбоко, загнездено. Неизтръгващо, обсебващо, неповторимо. Да, любов, това беше моята изповед. Моето Страшно признание. Ти си помисли, че искам да ти кажа, че те обичам ли? Не, аз исках да ти кажа точно обратното... Исках да отворя сърцето си и да ти кажа, че това е повече от любов, а ти избяга, преди да си го прочел до края. Дано някой ден се върнеш. Дано дочетеш писмото ми, дано ме разбереш... дано си щастлив по пътя си БЕЗ мен.

10/20/2011

В живота обичах без корист и цели



В живота обичах без корист и цели,
но лицемерие срещнах, и фалш и лъжа...
Кълнат ти се в обич, звездите ти свалят,
А после пак те оставят сама!
Нима след такива жестоки обиди,
способна ще бъда да вярвам аз пак?
Пак ли ще слушам думи лъжливи,
чакаща с трепет вечерният мрак?
Нима ще намеря във себе си сили
да търся отново аз своя любим,
когато повярвала в думи лъжливи,
ще има ли в мен вяра и дух несломим!
Единствено ти не постъпи шаблонно,
по общия метод, по общия път
Не ми се кълнеше в любов непреклонно,
и твоята цел беше моята плът
Защо е потребно да пръскаш словата?
Та те ще ти трябват за други жени,
ако е нужна по дума за всяка,
за никой ще няма и звук може би
И в тази жестока минута,
полека прозрях аз във твойта игра
Видях как ме гледаш с насмешка,
сякаш си правиш невинна шега
Прозрях аз, и знаех, и чувствах,
колко съм малка във твойте очи,
как в твойте устни свещенната Обич,
едва ли не смешно звучи...
Какво ти направих, с какво те обидих???
Нима не намери ти други жени!
Ти не пожали ни моята младост,
ни моите чувства, ни мойте мечти
Не те обвинявам, не искам, не мога!
За този финал съм виновна сама,
че своите чувства с лъжи аз прикривах,
нима някой друг тук има вина?
Но истински ако ти нявга обикнеш
спомни, за минутка спомни си за мен,
за тази, която бе страдала много,
защото презираше твойте лъжи
Спомни си как здраво за мене притиснат
прекарваше мъничка част от нощтта,
без всякакви чувства, без всякаква обич,
единствено търсещ от мене плътта
Недей да си спомняш със лошо за мене,
не от падение вършех това
Защото обичах аз силно и честно
без лицемерие, фалш и лъжа
Аз знам, ще потъна в дълбока забрава
щом срещнеш ти първата друга жена
Жена във която ще търсиш ти само наслада
както я търсеше в мен до сега
А ти ще се чувстваш щастлив и доволен
че пътят е прав и обкичен с цветя
че винаги бързо и лесно догонваш
Свещенната своя Мечта
Аз знам - тържествуваш сега пред жената
която светът е за мъка създал...
Порадвай се - вече спечели играта,
която открито за мен бе играл.
Но време ще мине, и аз ще забравя
и старата рана, и всички мечти
и само понякога в спомен за тебе
сърцето ми в мъка ще затупти.
И все пак единствено ти не излъга
намеквайки често целта си дори
"Не чакай!" - говореше всичко във тебе
"Напразни са всичките твои мечти!"
Тогава се питах защо съм до тебе
щом бездни дълбоки между ни лежат
щам нямаш ти капчица чувства към мене,
които завинаги нас да сплотят
Не зная. Заричах се в себе си често
от утре да бъдеш ти мъртъв за мен...
Аз обещавах - това е най-лесно...
а утре отлагах за следния ден.
Гранитната воля която аз имах
стопи се кат пролетен сняг на вода,
а от студеното гордо момиче
не беше останало даже следа
И вместо момичето гордо до тебе
стоя аз с наведена ниско глава
очите ти сини блуждаят до мене
и търсят във мрака друга жена...


ЕЛИЯ

Mамо


 
Страхувам се,че твърде,твърде рядко ти казвам
колко те обичам ,мамо!
Помилваш ме,прегръщаш ме,макар за кратко.
И все по-силно,но все по-рядко.
Минута сякаш няма.
Страхувам се и че поради миг забързан отново
ще пропусна да те прегърна с нежна сила.
Страхувам се и че пораснах твърде бързо и
че направих много грешки.
Запитам се дали си ми простила.
Днес прошка от теб аз търся,мамо!
И знай,че измежду всички минали и
бъдещи мечти аз чувствам твойта сила.
Аз виждам само тебе ,мамо!
Чувам твоя глас и знам-ти отново
ще триеш моите сълзи.
 

Спиш ли?



Спиш ли? Или не си сигурна? Нищо, затвори очи и прегърни възглавницата. Представи си, че прегръщаш мен. Знам, че не го заслужавам, но въпреки това се отпусни за миг и не мисли за нищо. А сега подай ръка. Нека полетим. Не се страхувай - погледни надолу и и виж как нещо мрачно се отдалечава от нас с шеметна скорост. Знаеш ли какво е то? Това са сълзите ни – твоите и моите, които сме оставили зад нас. Това са хората, които ни напускаха през годините – може би защото някой или нещо по-силно от нас им е подсказало да не се бъркат в чувства, предопределени едно за друго. Това са самотните дни, които сега изглеждат като прашинка, секунда, кратък проблясък на нощта в очакване на изгрева. Не им обръщай внимание – просто не си струва. Погледни вместо това наляво. Виждаш ли онези двамата на морския бряг, които се прегръщат над лунната пътека? Това сме ние, но в един друг свят, чието време ще дойде под тъжно-веселата музика на блуса някой ден. Отдясно може би пък забелязваш една призначна гора, която вместо с дървета е пълна с гигантски бели рози, покрити с радостните сълзи на росата. Това са сърцата ни, някога пусти, а сега кипящи от радост. Вдъхни с пълни гърди въздуха, натежал от морска сол, въздишки и непредадени целувки. Остави слънцето да погали косите ти със завист, осъзнавайки, че никога няма да може да надмине усмивката ти. Погали пеперудата, кацнала на очите ти, и си представи устните ми. Защото аз тази вечер няма да съм до теб. Но утре... вдругиден... един ден вратата ще се отвори и аз ще бъда там. За да не си тръгна никога и да изтрия от мислите ти думата „самота”.

А дотогава прегърни възглавницата и заспи. Знам, че вече спиш. Знам колко обичаш да спиш. Даже понякога ревнувам от самия сън. Но усмивката, която пърха по устните ти, ме кара да се надявам, че в сънищата ти аз вече съм пристигнал.

А ако сънуваш това, то със сигурност ще се сбъдне. Нали все пак аз не съм нищо друго, освен твоят личен сън.

Сибин Симеонов Майналовски

Георги Константинов


Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.

10/19/2011

Любовта е



Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

Само ти



Само ти

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана…
И е пълна душата ми с макове
като пареща рана.

Само ти ми остана след слънцето,
след вика в тишината.
Само в теб днес покълва зрънцето
и затопля душата.

Само ти ми остана след вятъра,
отвял безброй комплименти.
И завесата падна в театъра -
заглъхнаха аплодисменти.

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана!
Колко малко ми трябва – до рамото
да чувствам твоето рамо.

ДОРИ ДА СТАНЕШ ЛЕД





Докоснах те със сянката на вятъра.
Прегърнах те със гъстата мъгла.
Преследвах те навсякъде с душата си.
Преследвам те сега и с любовта.
Дори да си отидеш, тя се връща.
Остава в нощите ми като силует.
И да не виждам блясъка в очите ти,
обичам те! Дори да станеш лед…
Анна Влахова

10/18/2011

Christina Aguilera - Hurt - BG prevod


БОЛКА

Сякаш беше вчера, когато видях лицето ти,
каза ми колко се гордееш с мен,но аз не обърнах внимание.
Ако тогава разбирах това, което разбирам сега.
Щях да те прегърна,
да излекувам болката.
Благодаря ти за всичко, което си направил.
Простих ти всички грешки.
Всичко бих направила,
само да чуя гласа ти отново.
Понякога ми се иска да те повикам, но знам, че няма кой да ми отвърне.
Съжалявам, че те винях за всичко, което не успях да постигна.
И себе си наранявах, когато наранявах и теб.
Понякога чувствам, че съм мъртва отвътре, но не искам да го призная.
Понякога искам просто да се скрия, защото това, което ми липсва си ти.
Толкова е трудно да кажеш "Сбогом", след като това стана.
Кажи ми дали съм сгрешила?
Помогни ми да разбера!
Гледаш ли ме от небето?
Горд ли си от това, което съм?
Всичко бих направила,
да имах още една възможност,
да те погледна и ти да отвърнеш на погледа ми.
Съжалявам, че те винях за вичко, което не успях да постигна.
И на себе си причинявах болка.
Ако разполагах с още един ден, щях да и кажа колко ми липсваш, откакто те няма.
Толкова е страшно...
Лудост е да искам да върна времето назад.
Съжалявам, че те винях за всичко, което не успях да постигна.
И себе си наранявах...
.. когато наранявах и теб.

Рай


Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

10/17/2011

Щастлив си ти


 
Щастлив си ти, защото умееш да бъдеш и силен и слаб,
щастлив си ти, защото красиво се смееш и гордо
проронваш сълза.
Понякога думите просто нестигат,
очите говорят безмълвно с сълзи,
сближават ни погледи, пълни със истини,
дори и когато мълчим.
И, толкоз е хубаво да знаеш,  че в другия откриваш част от себе си ти,
споделяш със него мечтите си,
споделяш безмълвни сълзи.
Сближават ни не само телата ни,сближават ни нашите души,
те правят ни истински близки, смели, добри,
дори и когато мълчим!!!
криси иванова

За един хубав позитивен ден:)



кликнете на заглавието

10/16/2011

Липсваш ми



Липсваш ми когато заспивам,
оставам сама в тъмнината,
със спомени се завивам,
и напразно ти търся ръката ...

Липсваш ми когато сънувам,
когато те прегръщам на сън,
в сърцето всъщност будувам
и безутешно плача на сън...

Липсваш ми когато се будя,
когато е празно до мен
и тъжно, тъжно се чудя
кога пак ще си с мен ...

Липсваш ми когато се смея,
когато е весел деня,
не зная дали аз живея
или смеха е част от съня ...

Липсваш ми когато съм тъжна,
когато ми липсваш така,
че излизам бързо навънка
и сълзите си сдържам едва ...

Липсваш ми когато ти пиша,
както го правя сега,
душата ми едва диша
от цялата тази тъга ...

Oбичах те, но ти така и не го осъзна!


Кой беше ти да ме караш да чакам?
Кой беше ти и имаше смелост да ме караш да плача?
Кой беше ти,че посмя да откраднеш сърцето ми?
Кой беше ти и защо реши да разбиеш мечтите ми?
Един мъж без сърце,
Една сянка без душа…
Толкова дълго, толкова много време…
Злоупотреба. Грешки. Последици. Болка.
Сълзи. Смях. Отчаяние.
Защо???!!!
Заради теб.? А кой беше ти?
Скитаща сянка, грабеща човешки сърца.
Бях сама, ти си тръгна…
Бях добра, но ти никога не се върна.
Взе всичко…
Взе сърцето ми и просто си тръгна.
Годините минават. Времето лети.
А къде остана нашето „АЗ и ТИ“ ?!
Помниш ли студените зимни нощи? 
Помниш ли, прегръдките ни топли?
Не вярвам! Ти просто забрави всичко.  
А аз просто мечтаех да ме обичаш.
Гледам те и не знам кого виждам. Това ти ли си?!
Гледах те в очите и изпитвах страх.
Желаех те, но знаех,че не трябва…
Страх…и…болка… И капка надежда… 
Надежда,че поне веднъж ще те погледна
и ще чуя от теб: “ ОБИЧАМ ТЕ!“
Не! Не го чух до днес… Никога…
Погледнах те за последен път, 
а ти просто гледаше на някъде…
Гледах и се молех на думи -
думи, идващи от сърцето ти, 
а не от маската, която си си изградил.
Не, не ги чух и този път…
Трябва ли да продължавам? 
Да се боря! 
Да живея и да копнея за нещо нереално…
Всичко има своя край, нали?! 
Сега просто ще си тръгна, но този път завинаги!
Ще последвам примера ти – 
да си избера посока и просто да изчезна.
Дано така е по-добре!
Дано това е краят на нищото!
Дано поне болката изчезне един ден!
И накрая: ИЗВИНЯВАЙ,  
но след всичко, поне ми позволи да те наричам: 
“ ЛЮБОВ! „

Няма бивша любов...


10/15/2011

Кичка Бодурова - Не искам да знаеш

Найден Найденов - Усещане


Усещане


Усещане за нещо съвършено,
което ще се случи всеки миг,
обзема ме и чувството вълшебно,
като икона ми явява твоя лик.

Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
аз грешно ще живея всички дни,
стига ти, до мен да си сега

Свeтлината в твоите зеници,
ще ме опива като вино руйно,
Абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.

Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт.

Косите ти - ухаещи цветя,
разцъфнали по голото ти тяло
предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.

Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.

Случайна среща


 Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

Найден Найденов - Ти


 Ти


И днес пак животът тече като вчера.
Радости, болка, далечни мечти...
Всичко е пак така, само че вчера
беше и ти!

До мене те няма! Остана далече,
в спомени свидни от минали дни.
В страсти безумни, фатално обречени
беше и ти!

Щастие трудно, но пак ще намеря.
В спомени стари животът ще спи.
Утре денят ще е по-хубав, но вчера
беше и ти!

10/14/2011

Дамян Дамянов - Не си отивай!



Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срешне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стига ли до тебе моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела, ела",
ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай

Здраве и красота - Царевицата


 

  • Царевицата притежава и ценни лечебни свойства. 
  • Не само храна
  • Маски с царевично брашно

10/12/2011

Poli Genova - One Lifetime Is Not Enough


Виждам Завинаги В Твоите Очи

 

Гледам те и виждам бъдещето!
Виждам завинаги в твоите очи!
Защото гледайки те,
без съмнение знам,
че ако мога, ще ти дам света!
Ще ти дам луната и звездите,
изгревите и залезите!
Или просто ще ти дам мен,
а ти ще ми дадеш теб!
Защото ти винаги ще си достатъчна за мен!
Защото гледайки те,
аз виждам теб.
Не виждам онази, която мислиш, че си.
Или тази която мислиш, че трябва да си.
Аз виждам теб!
Човекът, на който искам да дам душата си.
Човекът, който ме кара да се смея до сълзи.
Човекът, за който мисля постоянно,
независимо от времето и мястото!
По някога през нощта,
въпреки, че знам, че е невъзможно,
си представям, че си до мен и те прегръщам!
Най-топлото, и единственото място,
на което някога, ще искам да бъда!
Гледайки те, разбирам,
че не искам да бъда сам,
може би защото,
ти и аз може, да бъдем сами заедно!
Гледам те и виждам бъдещето!
Виждам завинаги в твоите очи!