Сънувах те

Сънувах те -с разпусната коса,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

в безкрайността,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разплакани очи,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

под чужди, ледени звезди,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разкаяна усмивка,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

като щастие недостижима,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те...

Kрасива нощ

Небето е толкова ясно, а звездите сякаш говорят. Заблещукали красиво по небосвода, свободни и неуморни, малки светулки. Нежност има в тази нощ, нежност и една дълбока романтичност. Пленителна и завладяваща, чиста и неопетнена. Всичко изведнъж се е прeчистило от негативи. Няма тъга, омраза, няма нищо, което да те накара да се натъжиш – една безкрайност... Просто стоиш и се наслаждаваш на гледката, която ти предлага небето в този момент. Тъмно, но не и мрачно! Звездите се отразяват в очите ти, усмихват ти се, говорят ти. Говорят за любов, щастие. Небето те преоткрива, преоткрива нов свят, свят без омраза и злоба. За какво ти е деня, когато нощта те предразполага към всичко?! Тя те отпуска, дава свобода на емоциите ти, няма задръжки, няма комплекси, има яснота, има безкрайна красота!

Щастието

Щастието е това, което гоним цял живот, това, в което се надяваме, това, което на повечето хора им липсва. Щастливият човек има всичко, гледа по различен начин на живота, той притежава онова вътрешно спокойствие, което те кара да сияеш, да не мислиш, а да живееш пълноценно в една вътрешна и външна хармония, освободен, пречистен от негативи... Малко хора са щастливи, но всеки се бори именно за този ден, в който всичко ще бъде цветно, красиво, безоблачно. Всеки мечтае за по – добро бъдеще.

Oбич моя

Bплетох ръцете си в тиха молитва.
Извиках от болка.
Извиках от гняв!
Подарих ти сърцето си,но ти не поиска.
Пожелах любовта ти,
но ти не разбра!
Mолех луната да бъде до теб
вечер,когато заспиваш!
Pазтърсвах земята,
събарях звезди
да мога със тях да обсипя
твоята кожа и твойте очи!
Щуреца изпращах
с цигулка в ръка
до главата ти нощем да свири!
Tи заспиваше бавно
и тогаз идвах аз,
за да мога да бъда щастлива!
  B полумрака съзирах
две любими очи
как потънали в сън не помръдват.
Лека нощ,обич моя!
Добър вечер,мечти!
Tази нощ аз отново съм твоя!

Изкушение

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?

БЕЗ ЧУВСТВА

Свещта угасва върху масата 

и виното остава недопито. 

А устните ми парят върху чашата 

и как боли, боли сърцето свито! 

Сълзите падат по лицето ми 

и аз не знам защо така е, 

но чувствата не трябва да показваме 

защото с теб така си обещахме! 

Когато ме докоснеш със ръцете, 

аз цялата изгарям от възбуда 

и питам се,защо ли те обичаме и двете, 

едната-там,аз- тук и може би съм луда. 

Откраднах чуждата любов 

и станах крадец, но мисля, 

че е по неволя и блъскам се 

във клетка позлатена и мисля си, 

че трябва да се моля!

Но може ли без чувства да живеем?

-нали затуй сме хора за да казваме, 

кога боли ни и кога обичаме, 

но не,не трябва ний да го изричаме. 

Сърце!-ти спри недей да биеш, 

защото казвам пред света, 

че го ОБИЧАМ!!!

Eвтим Евтимов

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Ако знам.. - Е. Евтимов

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Докажи ми - Лена Димитрова

Дай ми вяра в неверните дни,

покажи ми света в розови краски,
подари ми светли мечти,

захвърли в прахта лицемерните маски.
Научи ме да вярвам в хората,

покажи ми път към нов хоризонт
премахни от душата умората 

 възроди ме от смърт за живот.
Бъди светлина в тъмнината,

остров сред океана дълбок,
разпръсни предмене мъглатаи 

докажи ми,че има любов!

ЗНАЕШ ЛИ? - Михаил Белчев

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти: "Рано е още!"

Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста да носиш, припявайки някаква песен
и уморена до смърт стъпваш по земната плът,
горе небето шепти: "Рано е още"!

Как да го търся, къде и кога, между небето и тази земя?
Тръгвам по пътя, от мене избран.
Кой ще ме срещне, не мога да знам.
Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто.
Всичко е както преди, няма от никой следи.
В теб закрещява света: "Късно е вече!"
-

Нищу нямаши ми вчера

 

Нищу нямаши ми фчера
ставам сутринта
ф углидалуту са зверя
Бря , че красута !

Викам сигур са чалдисах
туй не мой съм аз
смятай кат са начирвисам
и са нагласа .

Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртех са
цъках със език ,
плюх са дан са уручасам-
тъй са възхитих .

Дал на пустуту глидалу
са яви дефект !?
Тъй да съм разхубавяла ...
А , сига де ! Дерт !

Са умислих утведнъшки-
как навън ш' вървя ?
Момците ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста чи забрадка ,
с китка у ръка ,
с тос акъл зер за три патки ,
кату заблеста.

И кадету койт' ма срещни-
пламна , изгуря
ф разни помисли пугрешни ...
Пък ни сам таквас !

Туй наверну сън е билу ,
сигур йощи спа
и ми са е присанила
буйна красута .

Скуркузъбел съм , мий ясну-
ич дан ма съзреш ,
щот ут толкува прикрасну ,
мой са пубулейш ...

НОВА МОДА:)

 

Откакто тръгна нова мода,
да имаш гадже виртуално,
нацяло смахна се народа
като мечок във мед се чална
Усети се и баба Вуна,
направи профил на девойка
и в кьопавата и кратуна
се мярна мисълта за тройка
И се зарови в интернета,
мъже красиви да намери.
Заряза котката, хлапето-
на компа цяла нощ се звери.
И тъй - излезе и късмета
на тая палава "девойка",
намери си във интернета
красавец млад-перфектна бройка.
Па се зарадва баба Вуна,
па прати петдесет емотки
във смисъл "Давай да та цуна,
навита съм ти като котка!".
Получи отговор отсреща:
"И аз съм ти навит девойко,
да вземем утре да се срещнем,
че нямам време да те бройкам."
"Това е!", бабата си каза
и премени се, и направи,
ама накрая се оказа,
че има среща с дядо Петко .

Спирай понякога

 

Спирай понякога в моите мисли прокудени.
Дай си почивка от мрака на сивите дни.
Бялото цвете, което държахме учудени,
нека отново мечтите ни плахи плени.


Спирай понякога ...Даже да шепнат причините
как нежността си отиде с неволен контраст .
Можем да згреем ръцете , самотно истинали ,
с тихи безумия - съчките , пламнали в нас.


Спирай понякога , в други въжета завързана.
Болката къса метални вериги дори .
Пак да се срешнем , далечни от толкова бързане ,
в бурната радост на дъжд от внезапни искри .


Спирай понякога ! Времето иска обръщане ...
В топлите спомени още светът се върти .
В друга вселена политаме нощем над къщите .
Същият аз ... И навярно все същата ти ...


Ясен Ведрин

Знам...

Знам, че в този необятен свят, някъде те има, някъде бродиш в пространството и мисълта ти е устремена към мен... Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, които понякога приличат на истина... Знам, че ще дойде момент, когато ще те открия през времето и ще застана на пътя ти с тайна надежда - да позная очите ти... А в тях ще открия себе си!

ТИ СЪН ЛИ СИ - Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети ,
ту изгасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Где изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми в тревожна бездна.
Живей в щастливия си плен!

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Е. Евтимов

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.

Е. Евтимов

Рисунка-Евтим Евтимов

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш моя нежност и Вселена,
в сърцето си ще ти издигна храм.

Ще ти предложа закъснели срещи
и те ще бъдат първите за нас.
Очите ми са две венчални свещи
и още чакат сватбения час.

Подай ръка.Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

Любов необяснима - Недялко Йорданов

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Недялко Йорданов

Как да изберете букет?

Много хора все още смятат, че определени цветя са за определени поводи - за раздяла, за погребение, за сватба, за любов, за приятелство. Забравете всичко, което сте чували и учили някога за това какви цветя на какви поводи се подаряват. Това е за тези, които нямат въображение. И вие бихте се отегчили, ако на всеки празник ви подаряват червени рози. Изберете цветя, които ви харесват, но и такива, които ще се харесат на приятелката ви. Трябва избора да е ваш, не на ваш приятел или роднина. Ако знаете любимия цвят на момичето - използвайте го при избора. Спомнете си последния път какво цвете и какъв цвят и подарихте- сега изберете нещо различно. Никога не се повтаряйте и запомнете - ако искате да сте като всички останали - вземете роза на първата среща, ако искате да сте различни и да ви запомнят - изберете други цветя.
Една жена обича да види че сте отделили време за нея, че сте похарчили част от парите си за нея, че имате добър усет за цветове и знаете какво е красиво.

НИКОГА

Никога не прикривай чувствата си: 

когато си щастлив - отдай им се
когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри -
ще се изненадаш от резултатите.
Никога не се страхувай от бъдещето -
живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото -
каквото и да е станало - е станало.
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам -
винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да обичаш,

никога не спирай да вярваш,
никога не спирай да следваш мечтите си!
... и никога не се отказвай!

ПРИТЧА ЗА СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

- Обичаш ли ме?
- Обичам те!
- Докажи ми!
- Ще ти докажа!
- А можеш ли да ми свалиш звезди?
- Да, мога... Ще ти сваля...
- Ти лъжеш!
- Не, не лъжа!
- Ти не можеш да ги достигнеш. Ако се протегнеш към небето, като череша ще се търкулнеш след това.
- Аз наистина мога.
- Отново ме лъжеш. Хайде, повдигни се да те видя! Покажи ми!
- Ще ти покажа, но ще се наложи да умра...
- Добре тогава, жертвай се заради мен!
- А какво ще стане после?
- Ще си доказал любовта си.
- Но аз не съм готов...
- Махай се!
- Защо?
- Защото ти ме лъжеш и ще продължаваш да ме лъжеш!
- Но, ако мен ме няма, ти ще страдаш...
- Е, и какво? Ти обеща да ми свалиш звезди, значи си длъжен да изпълниш обещанието си! Иначе не искам да те познавам!
- Така и ще стане, но помни, че това не е игра. Аз мога да ти докажа, че говоря истината, но когато те убедя, ти горчиво ще съжаляваш за последствията... Ще ти е студено и самотно без мен...
- Чакай!... Ти накъде?..
- Аз тръгнах за звездите... заради теб... накрай света... Очаквай нощта...
- Почакай! Как ще разбера, че си ми свалил звезди?
- Ще разбереш, защото ще ги видиш. Казах ти, че мога...
И те се разотишли. Девойката потънала в мечти, а в зелените очи на младежа се четяла мъка. Той си спомнил за топлината на нежните й устни, за слънчевата й усмивка, за съвършената й красота. Спомнил си за звучния й смях, за ясните й очи с изразителен блясък. Сърцето му запяло, но тежко въздъхнала душата му. Неговата любима била толкова прекрасна и толкова добра, че заради нея бил готов на всичко. Той я обичал повече от живота си.
И младежът тръгнал... Но си тръгнал завинаги.
Никой не разбрал накъде, пък и той на никого не казал.
А девойката дочакала нощта и щом паднал мракът, от небето се изсипал дъжд от светлини. Но този дъжд не бил от капки или от сълзи. Бил неочакван, грандиозен дъжд от ярки звезди. Сторило й се е, че небето се взривява. Не била способна да подчини тези звезди на своята власт.
Затихнали часовниците и времето се забавило. Девойката гледала и не вярвала на очите си. Такава красота никога през живота си не била виждала. Душата й засияла от щастие. Да, той я обича!!! Обича я! Той не лъже! Тя вярва в любовта му!
И посред нощ хукнала към дома му. Видяла, че вратата била отворена и навсякъде светело. Всичко си било на мястото, но младежът не бил там.
Напразно го очаквала. Денем и нощем го търсила с ясните си очи. В паметта й завинаги се врязал споменът за фантастичния звезден дъжд и необикновените сияния...
Момичето разбрало, че САМО ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ е способна на голяма жертва.! Че е необятна и безкрайно свободна.! И че в нея се съдържа огромна сила...

Колко е хубаво да си влюбен

Любовта е едно от най-истинските и прекрасни чувства на света.
Колко романи и стихотворения са се опитали да я олицетворят!
Колко песни са се изпели за нея и ще продължават да се пеят ,и пишат!
Тя вдъхновява всеки, който се докосне до нея.Когато си влюбен, всичко е вълшебно,сякаш летиш в облаците, свободен като птица.Забелязваш и най-дребните, красиви неща от живота, на които преди не си обръщал внимание от прекалените задължения, с които си натоварен.
Дори тях - задълженията, ги вършиш с лекота, без да те отегчават и на най-трудните проблеми намираш бързо, и лесно решение.
Колко е хубаво да си влюбен.
Миговете, прекарани с любимия човек, са чудесни и незабравими.
Вечеря на свещи, в която очите ви говорят вместо устните,
романтични балади, на които танцувате и усните ви се докосват в страстна целувка,
разходка по плажа хванати за раце, гледайки звездите или вълните разбиващи се в брега.
Да, това е романтиката, породена от любовта, от това прекрасно чувство.
Влюбвайте се,обичайте се -няма по-истинско от това усещане.  Изживейте го!

ЖЕНА

Аз тази съм - и весела и тъжна...
дори и да боли да се усмихвам пак съм длъжна...
да забавлявам , да дарявам настроение...
сълзите си изплаквам във усамотение...
Аз тази съм - и непокорна и смирена...
във образа на Жана Д`Арк към битка устремена...
или отрекла се от всичко светско монахиня...
живота си на бог и на молитви посветила...
Аз тази съм - и нежна и сурова...
да прилаская с обич , със ръце да галя съм готова...,
но ако някой предаде ме - не прощавам...
от своя кръг приятели отписвам го и го забравям...
Аз тази съм - и земна и вълшебна...
във своя делник съм почти обикновена...,
но мога с песен , с танц , със стих да омагьосвам...
на пеперудени криле във свят от цветове да те понасям...
Аз тази съм - и страстна и свенлива...
като омайно вино в тялото ти се разливам..
ту плаха , срамежлива съм девица..
ту дива котка , огнена тигрица...
Аз тази съм - и майка и любима...
за мен живот да давам е съдбата отредила...
дете приспивам в топла , ласкава прегръдка...
мъжа разтапям с влюбена целувка...
Аз тази съм - ЖЕНА е мойто име...
такава многолика приеми ме...
бъди със мен и в празник и в премеждия...
любов дари ми , сила и надежда...

Даниела Янкова

Приказка за най-красивата Жена

Приказка за най-красивата Жена

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...
И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение: - Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?
Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

Автор Софрон Данилов

Ще тръгвам

Не съм от тук, за мъничко минавам. 

Поспрях за ден във твоя свят. 

Донесох ти от моите вълшебства 

и няколко парченца красота.

Приших на джоба ти усмивка от лалета 

и в дланите ти нежност посадих. 

Не съм от тук обаче. 

И ще тръгвам. А ти ми обещай да си щастлив. 

Ако понякога ти стане страшно тъжно 

за мен, момичето незнайно откъде, 

не гледай сред звездите да ме зърнеш. 

Забравих се във твоето сърце...

Автор: Caribiana

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

КАКВО ДА ТИ КАЖА, И АЗ МИСЛЯ ЗА ТЕБ.
ВЛИЗАШ В УМА МИ КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР.
С ТЕБ МОЖЕШЕ И ДО ЗВЕЗДИТЕ ДА СТИГНА
АКО ДРУГИ РЪЦЕ НЕ ТОПЛЕХА СЪРЦЕТО МИ.
АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО
НИКОЙ НЯМАШЕ ДА НИ РАЗДЕЛИ.
ЩЯХ ДА ТЕ ОСТАВЯ
ДА ОТКРАДНЕШ ДУШАТА МИ.
ДВАМАТА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЕДНО
И ЩЯХ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ
БЕЗ ДА МЕ РАЗДВОЯВАТ
СЪРЦЕТО И УМЪТ МИ.
КАКВО ДА ТИ КАЖА
ПРИЗНАВАМ СИ
В МИСЛИТЕ СИ ТЕ ПЛЕНЯВАМ С ЦЕЛУВКИ
И САМО ТАКА СМЕЯ
ДА МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ
И ИЗБЯГВАМ АЗ ОТ БЛИЗО ДА ТЕ СРЕЩНА.
ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СПОДЕЛИМ
АКО НЕ БЯХМЕ ЗАКЪСНЕЛИ ПО ПЪТЯ ДА СЕ СРЕЩНЕМ.

Отново слънцето изгрява...

Отново слънцето изгрява
и гали ме със своие лъчи.
Но този допир пак ме наранява,
защото ти до мен не си.
Отварям бавно своите очи
и утрото пронизва ме внезапно.
До мене в този миг не си
и чувството е дяволски ужасно...

Страх и страст...

Страх и страст, вплетени в едно. 

Ще рискувам с тебе, но помни едно, 

че аз съм страста а ти греха.

Искам те - сега те искам

Искам те - сега те искам
с очи по-сини от море
с дива ярост да акостираш
и превземаш мойте светове

Искам те - сега те искам
с тяло стегнато като въже
силите ти да изстискам
да останем в пустинни брегове

Искам те - сега те искам
със ласки най - нежни от векове
във плътта ми да откриваш
свойта плът от богове

Искам те - сега те искам
в океан по безкраен от сега
границата му да преминем
и да се отнесем от него в синева

Искам те - сега те искам
качил се на гребена на вълна
с любовна ярост да се слеем
и после сладостно да отмалеем

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
дойдох на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
ще ти разкажа приказка една,
в която вложил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
не стоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Страст, Любов, Обич!

Полянка с маргаритки...
Представи си едно безкрайно широко поле, цялото покрито с бели маргаритки. Пролет е. И ти вървиш по пътя, минаващ край тази полянка. Изведнъж, сред стотиците, хилядите маргаритки, една привлича твоя поглед. Колкото и да си приличат всичките, точно в тази има нещо, което необяснимо и непреодолимо те привлича. Отиваш до нея, навеждаш се и...
Откъсваш я! Искаш да е само твоя. Само и единствено твоя! Не се замисляш в този миг, че с това я убиваш, не го осъзнаваш. Просто я откъсваш и продължаваш по пътя си... Удовлетворен! Макар и само временно...
Това е СТРАСТ!

Пак си представи същата полянка с маргаритки...
Ти пак вървиш по тясната пътека между тях. И отново една от всичките грабва твоя поглед. Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот...
Но... в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете. Не можеш да устоиш на това ухание. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която то се носи. Онази маргаритка си запазва място там, в някое кътче на сърцето ти. Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад...
Това е ЛЮБОВ!

Отново крачиш по същата пътека...
Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки - стотици, хиляди, милиони може би... И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение. Отиваш при нея и... оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея... Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги!
Тя се превръща в твоя свят. Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и. И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя. Верен на нея. И на себе си...
Това е ОБИЧ!

ТЕЛА

ТЕЛА

Искам да те гледам- непрекъснато.
Искам да те сънувам- непрекъснато.
Искам да те целувам- непрекъснато.
Не си отивай, моля те!
Аз имам нужда от теб
от тези очи,
от този поглед,
от тази усмивка,
от тази болка,
отвеждаща като разпятие
към истината за времето,
което гоним и все не можем
да достигнем.
Ние с теб заедно
сме по-силни от всекиго на този свят
и можем да си позволим да се сънуваме,
да плачем,
да умираме с чувството, че пак ще се родим.
Да се разделяме и пак да се завръщаме
един към друг.
Да се любим пред раздяла,
облечени пак да се привличаме.
Да …можем всичко да си позволим,
но не и да престанем да се Обичаме!

Първата любов не се забравя

Първата любов не се забравя..!Този човек .. за които всичко си направил ..! Този които ти бе неописуемо важен по различни причини и ще бъде ... Този един човек за които сърцето ти почва лудо да бие .. Толкова много емоции.. Високи и Ниски .. Толково много е било изживяно .. Толкова много спомени .. Този човек които никога няма да забравиш!!!

Marc Anthony - Love Is All (превод)

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО!

Когато ме прегръщаш така,
толкова много спомени изпълват очите ми-
мига на първата ни целувка...
миговете,в които почти си казвахме"сбогом"!
И все пак-ето ни нас,
изпробвани,изпитани и все още истински,
и по-силни от колкото някога сме си представяли!


Любовта е всичко-
смеха и стичащите се сълзи...
ежедневието и магията-
любовта е всичко!
Всичко е любов-
думите,с които убиваш и докосването с което ме възкресяваш
(буквално:равнодушните думи и лековитото докосване)
да получаваш и да се отдаваш-
всичко е любов!


Има едно "аз",което ти е познато от край време,
и едно "аз",което още си остава непознат...
Има едно "ти",което се чувства като у дома си,
и едно "ти",което никога няма да се почувства така!
И все пак-ето ни,лежим си тук,
нежни и доверчиви,и все още истински,
след всичко,през което сме преминали!


Любовта е всичко-
смеха и стичащите се сълзи...
ежедневието и магията-
любовта е всичко!
Всичко е любов-
думите,с които убиваш и докосването с което ме възкресяваш
да получаваш и да се отдаваш-
всичко е любов!


ВСИЧКАТА СЛАВА...
ВСИЧКАТА БОЛКА...
ВСИЧКАТА СТРАСТ,
КОЯТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕПЕЛ,
САМО ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕ ОТНОВО...

Някой ден

Един незнаен дълъг ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те помоля да не си до мен,
за да не чуеш "зле съм".

За да не чуеш "остани"
или пък "трябваш ми до болка",
"разбиваш в мен какви стени
все още и ми липсваш толкова..."

Във този неочакван ден
ще се намеря, но не ме намирай!
Срещни се с друга, но не срещай мен.
Но, моля те, за мене не умирай!

За тебе нека да умра...
почти като желание последно.
Не мога вече да се спра.
Ако остана, надали ще съм потребна.

В един такъв незнаен ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те поискам толкова до мен,
че ти без думи ще узнаеш "Зле съм!".

И, ако искаш, просто ми звънни
по телефона или на вратата.
Ако не си ме спомниш, отмини.
То значи си щастлив и ти вървят нещата.

Мойто име сега е Далечност

Но защо ли без Теб ме боли...
И защо ли очите ми плачат?
Всеки атом във мене си ти...
Ти си разказът. И разказвачът.

Тези тежки стени покрай мен,
не железни, от страх се оказаха...
И заспива зад тях, потушен,
всеки опит от там да изляза...

А те искам! Съвсем до безумие...
Да прелея във теб сетивата си...
Да покълна във теб като музика.
Да съм твоя жена. Безостатъчно.

Ти не знаеш...И аз се тая
в моя свят, зад стените от страх...
Всяка мисъл за теб е сълза.
И е обич. И лудост... мълча...

Път към мен се намира, понякога.
През стените от страх и от вечност.
Продължи да ме търсиш нататъка...
Мойто име сега е Далечност.

Мечтая

Мечтая скоро скришом да те зърна,
там, приседнал зад чашата с кафето,
да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,
да нахълтам тихо, нежно във сърцето!

Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли,
докосна ме, усетих с тяло топлината,
бавно след това душата ми разлисти
и изчезна нейде в тъмнината.

Мечтая мислено поне да ме погалиш,
в мечтите си дъха ти да усещам,
този топъл огън във сърцето ми да палиш
и всяка нощ в съня си да те срещам!

Тръпка

Тръпка

До мен си ти и страстно ме поглеждаш,
душата ти е огън и гориш.
Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,
обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!
Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,
разпръсваш я по тяло и душа
и пламъка на чувствата ни пъстри
рисуваш с цветовете на дъга!
Усещам силата на тази тръпка,
изпращаш я към мен с вълшебен зов.
Долита тя при мен с искрящи стъпки.
За Теб съм Аз, 

За Мен си Ти, Любов!

ТВОЯТА ЛЮБОВ ДОКОСВАХ

ТВОЯТА ЛЮБОВ ДОКОСВАХ

Преплиташе ни устните нощта
и впиваше любов във тях със огън.
Подвластни на искри от красота,
избягахме от нощната тревога.
Забравили пространството за миг,
открихме себе си във допир страстен.
И няма на света измислен стих,
сравним със този миг, от вечност краден.
Изтръпнала, нощта прикри със длан
очите си, с които омагьосва.
Какво тук значи някакъв си свян?
Аз твоята любов с любов докосвах!

Помните ли шоколадчетата в тубички...

Помните ли шоколадчетата в тубички...
в детството си колко съм изяла...
тъжах, корях съдбата грубичка...
отне ми малката наслада...

Помня как подскачах край торбата...
с която ходеше на пазар дядо...
помня как му грабвах от ръката...
и изчезвах бързо с шоколада...

Изяждах го за време отрицателно...
смачквах тубичката малка...
и после дълго смучех, дъвках я...
както бебе залагалка...

А дядо гледаше ме мило...
с усмивка от сладост пропита...
аз радвах се на шоколада...
а той на внучката си без насита...

И щом на гости аз отивах...
намирах сладости тъй много...
и пак без време ги омитах...
днес виждам, че съм била по детски строга...

За мене дядо всичко даваше...
без умора тичаше с усмивка...
а аз го гушках и все взимах...
обичах го, но душата детска е егоистична...

тогава имах го до себе си...
закриляше ме с чиста сила...
затова не виждах ясно...
колко много сладост съм имала...

Днес аз купих в тубичка шоколадче...
да зарадвам сестричката ми... ИЗНЕНАДА!...
тя му се нахвърли като фарфалаче...
но изненадата за мен остана...

Спомних си за детството щастливо...
за моя дядо... когото безмерно обичах...
шоколадчето било е просто причина...
която усмивка с обич от сърцето извлича...

Сега съм голяма... и шоколад още обичам...
но знам, че има нещо много по-сладко...
от шоколадчето в тубичка, което изтисквах...
Споменът за моя миличък ДЯДО...

Детска игра

Детска игра


Хайде де, какво очакваш?
Да си призная първа аз?...
О, не!... Нима не ме познаваш?
Ще ти отричам до последен час...

Какво сега? Ще се преструваш?
Не мислиш ли, че малко закъсня?...
Разкрих те вече, ала се срамуваш...
От мен или от любовта?...

Добре. Усмихвам ти се мило...
Нима от намеци не вдяваш ти?!...
Искрици палави прескачат диво...
Не чакай вече, пристъпи!...

Е, хайде де!... Не сме хлапета!...
Познаваме се от деца:
Бодилче ти си, аз пък - цвете...
Какво ли ще излезе от това?...

От мене не очаквай стъпка!
Инат съм, може би голям...
Но с тази срамежлива тръпка
най-многото да си останеш сам!...

Липсваш ми

Липсваш ми,когато заспивам
когато сама съм сред тъмнината
със мечти и спомени се обливам
и отчаяно ти търся душата!
Липсваш ми,когато сънувам
когато само блян си ти
когато сред тъгата крача
когато нощем за тебе плача!
Липсваш ми,когато се будя
когато празно е сърцето
когато тъжно се чудя
кога ще ти видя лицето!
Липсваш ми,когато се смея
когато съм щастлива
когато за теб живея
когато след целувките си
ме оставяш полужива!
Липсваш ми,когато съм тъжна
когато болка мисълта ми пронизва
когато спомена сърцето ми пари
когато сълзата лицето ми жари!
За мен си слънце и луна
за мен си света
за мен си въздуха,водата
за мен си мечтата!
Ти си болка и лек
.... по дяволите...
ти си най-любимият ми човек!
Ти си радостта,тъгата
ти си любовта!...
Когато надалеч си-за теб копнея!
Когато до мен си-за теб живея!

Как да постигаме целите си

Определянето на целите ни е едно от най-мощните неща, които можем да направим, за да сбъднем мечтите си. Главният проблем, с който се сблъскваме, когато определяме целите си е, че често не се придържаме към тях. Причината, хората да имат успех, когато определят целите си е, че са фокусирани над тях непрекъснато. Помнете, че определянето на целта ще ви заведе точно там, където искате.
Например, ако някой си постави за цел да свали 5 килограма, непрекъснато ще си го напомня. И резултатът ще бъде налице. Ще си направи подходяща диета и ще я спазва. Ще прави нужните упражнения и ще постигне целта си. Хората, които нямат цели, не знаят какво искат. Това е разликата между успешните хора от обикновените хора.
Важно е да разбереш, че трябва да се придържаш към целите си, за да ги постигнеш. Ако не си се фокусирал над целите си, ще бъдеш като обикновените хора. Определи целите си днес, за да не ти се налага да го правиш утре. Ключът за придържането към целите ти е да се фокусираш над тях, докато не станат част от теб. Трябва да започнеш да ги изпълняваш автоматично без да се замисляш и да си напомняш.

Ето няколко съвета:
Използвай „утвърждения“. Това е лесен метод, който може да ти помогне да се придържаш към целите си. Утвърждавай целите си по няколко пъти на ден. Това ще те мотивира да действаш. Лошото е, че много хора забравят да го правят, точно както забравят и за целите си. Затова напиши си утвържденията на листче и го пъхни в джоба си. Така всеки път, когато бръкнеш в джоба си ще се подсещаш за целите си.

Напиши целите си на лист. Знаеш ли защо трябва да напишеш целите си на лист? Защото, колкото по-конкретно са написани, толкова по-лесно ще се придържаш към тях. Колкото повече се придържаш към тях, толкова по-лесно ще ги постигнеш. Точно затова е полезно да пишеш на лист всичко, което искаш да постигнеш в живота си.
Запиши целите си на голям лист и го сложи някъде, където ще го виждаш често. Сложи го на масата, на хладилника или на стената. Направи си „Табло на Въображението”. Доста хора използват тази техника. Таблото действа като листчето с целите. Само че таблото е по-голямо и изглежда по-креативно. Залепи картинки, които ти напомнят за целите ти. Ако целта ти е да си купиш часовник Rolex, изрежи картинка на такъв часовник от списание или го принтирай от интернет, и го залепи на таблото. По този начин всеки път, когато видиш таблото ще си напомняш за целите ти. Толкова е просто.
Има много начини да постигнеш нещо. Бъди креативен. Да, има много начини да постигнеш нещо. Просто трябва да бъдеш креативен и колкото се може по-конкретен, когато става дума за целите ти. Можеш да кажеш на приятелите си за целите си. Така всеки път, когато ги видиш ще ти напомнят за нещата, които искаш да постигнеш. Доста често приятелите ти ще те питат за целите ти, което ще ти помогне доста.
Използвай съветите и успехът ще дойде при всички случаи.

Спри да мислиш – действай!!!

Мъдрите хора казват „Десет пъти мери, един път режи“. В днешния динамичен свят следването на тази максима трудно ще ти донесе успех. Гуруто в мотивацията и ефективните бизнес обучения Марк Хансен съветва: “Не чакай нещата да се наредят сами. Това никога няма да се случи. Винаги ще има предизвикателства, пречки и лоши моменти. И какво от това? Започни да действаш. С всяка следваща стъпка ще ставаш все по-добър и по-добър, и все по-самоуверен и сигурен в успеха.“

Действаш ли или само говориш?
Една от главните причини хората да не успяват да постигнат това, което искат е, че не действат. Поради различни причини, хората не действат. Ето няколко неща, които може да ти помогнат да спреш да мислиш и да започнеш да действаш.

1. Спри да говориш.
Това е една от най-големите пречки. Това, че говориш за идеите ти и за успеха ти, не значи, че правиш нещо по въпроса. Естествено, има случаи, когато споделянето на идеите е полезно, но има моменти, когато трябва просто да млъкнеш и да действаш. Полезно е да водиш вдъхновяващи разговори, но трябва да знаеш, че лесно можеш да се заплеснеш и да забравиш „да действаш“. Послушай вътрешния си глас и бъди честен със себе си. Имаш ли някакъв прогрес или просто говориш за нещата, които „звучат добре“?
2. Намали информацията.
Книгите, CD-та, телевизията, блоговете и т.н. са хубави неща. Те могат да бъдат много полезни, но в даден момент трябва да ги разкараш и да започнеш да действаш. Една книга или един диск няма как да променят живота ти. Само ти можеш да го направиш. Много хора казват, че книгите и дисковете не работят, но ако си купиш книга и очакваш, че като я прочетеш нещо ще се промени – си много далече от истината. Четенето на дадена информация няма как магически да промени нещата. Трябва да полагаш усилия, за да получаваш резултати.
3. Спри да чакаш.
Много от нас чакат принца на бял кон да дойде и да ги спаси. Може да не си го признават, но е вярно. Принца на бял кон, който всички чакат е „перфектната работа“, „перфектния партньор“, или „перфектната възможност“. Чакат да спечелят от лотарията, за да правят това, което искат. Някои чакат за „перфектния дизайн“ на сайта си, за да го пуснат, други чакат да измислят „перфектния бизнес“, за да го започнат.
Спри да чакаш и направи нещо СЕГА.
Първата стъпка е най-важна. Когато направиш първата стъпка, енергията ти за следващата е много по-голяма. Има време и място за мислене, говорене и анализиране, но трябва да бъдеш честен със себе си и да знаеш кога е дошло времето ДА ДЕЙСТВАШ.
4. Бъди искрен.
Отново ще напиша колко е важно да бъдеш честен и искрен със себе си, защото това е основен фактор за успеха. Много е лесно „да лъжеш себе си“. Научи се често да се питаш дали си честен със себе си в даден момент. Това ще ти помогне да не се разсейваш и да спреш да говориш вместо да действаш.
5. Бъди реалист.
Няма нищо лошо в това да мечтаеш и да си позитивно настроен, но понякога е важно да бъдеш реалист и да знаеш какво да направиш, за да постигнеш целта си. Ако си наясно с предизвикателствата, които те очакват, ще ти бъде много по-лесно да постигнеш нещо.
6.Направи нещо.
Най-лесният начин да спреш да мислиш и да започнеш да действаш е просто да направиш нещо. Направи нещо днес. Една стъпка към целта ти ще промени начина, по който виждаш себе си. Ще си започнал.

Рецептата за здравословен живот

Рецептата за здравословен живот включва спокоен начин на живот, много умствен и физически труд, каране на колело до преклонна възраст и ведро отношение към живота!
Необходима е умереност във всички житейски навици. Хранете се с естествена храна и то в умерени количества. Движете се постоянно и много - движението може да бъде част от работата, туризъм, изкачване на планини, спорт, каране на колело, разходки. Важен е редовния физически труд - но без продължителен стрес. Отделете част от времето си за радост и веселие или просто релаксирайте с любимото си четиво.

Живот със съдържание

Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Първото стъпало

Първото стъпало

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Индийска притча

Притча за въплъщаването

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

Легенда за лудостта и любовта

Легенда за лудостта и любовта

Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Истинска приказка

Истинска приказка
Два дявола седнали да си говорят
От дума на дума, започнали да спорят.
Този преувеличил това, друг онова
и хванали се за острите рога.
Всеки искал другия да убеди,
че е направил повече злини...
Викали, крещели, накрай се сбили,
с погледи кръвясали и диви.
И олелия вдигнали такава,
че Шефа се събудил от дрямка здрава.
А щом гласът му страшен прогърмял,
пронизал ги като с кинжал:
- Единствен мога аз да преценя
чия е най-голямата злина!
- Я, се хващайте на работа веднага,
преди да съм ви пратил долу, в Ада!
- И след три дни, обратно тука!
Внимавайте, ще ви следя под лупа!
А бил Шефа дявол вероломен,
друг такъв нямало подобен;
по-чер от най-безлунна нощ,
зъл, свиреп и със огромна мощ.
И дяволите с ужас осъзнали
как в капана собствен се навряли.
Знаели, че ако не измислят нещо,
в пъкъла ще плачат безутешно...
Приложили какви ли не хитрини;
и намразили хората, уви.
Тоз излъгал брат си, друг убил жена си,
майка пък продала дъщеря си...
Но дяволите не намирали покой
и стила си хитро променили свой:
Занашепвали на непросветените души,
че и без Бог, и вяра, пак всичко ще върви,
а парите са единствен господар,
даже за любов и болест пак те са цяр...
Политиците първи забравили народа,
в храма влизали попове за изгода,
в болниците лекували дори
само онзи, който може да плати!
Но дошъл определеният от Шефа ден.
Посрещнал ги необичайно разведрен:
- Брей, надминахте и мен! Виж ти...
Застанете от двете ми страни!
- От днес ви назначавам за министри!
След мен, от вас всичко ще зависи!
И потекли по Земята кървави реки,
малцина запазили се от злини...
Затворили врати на своя дом,
наплашени от зверства и погром!
Надявал се, напразно чакал Бог,
към Него някой да отправи зов;
в молитва чиста, от сърце,
с вяра, колкото поне зрънце...
защото чувал той душите да ридаят,
но сякаш не знаели какво да правят...
Потресен изпратил Ангелите - воини,
да унищожат Ада и противните му козни...
После, докоснал нежно със ръка
и приласкал всяка изгубена душа...
И ето, бавно настъпила промяна,
отдавна чакана, така желана,
внушена на писатели, поети,
на пророците днешни чрез завети...
И човекът започнал да твори,
но не за слава, нито за пари...
Във култ издигнал Любовта!
Спасил себе си, Земята и света!
Усмихнал се едва тогава Бог,
справедлив, любящ, макар и строг.
И благословил човешкия ни род
с наградата за вечния живот!


Мина Филипова

ЯВОРОВ - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...