Свещта угасва върху масата
и виното остава недопито.
А устните ми парят върху чашата
и как боли, боли сърцето свито!
Сълзите падат по лицето ми
и аз не знам защо така е,
но чувствата не трябва да показваме
защото с теб така си обещахме!
Когато ме докоснеш със ръцете,
аз цялата изгарям от възбуда
и питам се,защо ли те обичаме и двете,
едната-там,аз- тук и може би съм луда.
Откраднах чуждата любов
и станах крадец, но мисля,
че е по неволя и блъскам се
във клетка позлатена и мисля си,
че трябва да се моля!
Но може ли без чувства да живеем?
-нали затуй сме хора за да казваме,
кога боли ни и кога обичаме,
но не,не трябва ний да го изричаме.
Сърце!-ти спри недей да биеш,
защото казвам пред света,
че го ОБИЧАМ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар