Помните ли шоколадчетата в тубички...

Помните ли шоколадчетата в тубички...
в детството си колко съм изяла...
тъжах, корях съдбата грубичка...
отне ми малката наслада...

Помня как подскачах край торбата...
с която ходеше на пазар дядо...
помня как му грабвах от ръката...
и изчезвах бързо с шоколада...

Изяждах го за време отрицателно...
смачквах тубичката малка...
и после дълго смучех, дъвках я...
както бебе залагалка...

А дядо гледаше ме мило...
с усмивка от сладост пропита...
аз радвах се на шоколада...
а той на внучката си без насита...

И щом на гости аз отивах...
намирах сладости тъй много...
и пак без време ги омитах...
днес виждам, че съм била по детски строга...

За мене дядо всичко даваше...
без умора тичаше с усмивка...
а аз го гушках и все взимах...
обичах го, но душата детска е егоистична...

тогава имах го до себе си...
закриляше ме с чиста сила...
затова не виждах ясно...
колко много сладост съм имала...

Днес аз купих в тубичка шоколадче...
да зарадвам сестричката ми... ИЗНЕНАДА!...
тя му се нахвърли като фарфалаче...
но изненадата за мен остана...

Спомних си за детството щастливо...
за моя дядо... когото безмерно обичах...
шоколадчето било е просто причина...
която усмивка с обич от сърцето извлича...

Сега съм голяма... и шоколад още обичам...
но знам, че има нещо много по-сладко...
от шоколадчето в тубичка, което изтисквах...
Споменът за моя миличък ДЯДО...