Полянка с маргаритки...
Представи си едно безкрайно широко поле, цялото покрито с бели маргаритки. Пролет е. И ти вървиш по пътя, минаващ край тази полянка. Изведнъж, сред стотиците, хилядите маргаритки, една привлича твоя поглед. Колкото и да си приличат всичките, точно в тази има нещо, което необяснимо и непреодолимо те привлича. Отиваш до нея, навеждаш се и...
Откъсваш я! Искаш да е само твоя. Само и единствено твоя! Не се замисляш в този миг, че с това я убиваш, не го осъзнаваш. Просто я откъсваш и продължаваш по пътя си... Удовлетворен! Макар и само временно...
Това е СТРАСТ!
Пак си представи същата полянка с маргаритки...
Ти пак вървиш по тясната пътека между тях. И отново една от всичките грабва твоя поглед. Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот...
Но... в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете. Не можеш да устоиш на това ухание. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която то се носи. Онази маргаритка си запазва място там, в някое кътче на сърцето ти. Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад...
Това е ЛЮБОВ!
Отново крачиш по същата пътека...
Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки - стотици, хиляди, милиони може би... И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение. Отиваш при нея и... оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея... Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги!
Тя се превръща в твоя свят. Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и. И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя. Верен на нея. И на себе си...
Това е ОБИЧ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар