Спирай понякога

 

Спирай понякога в моите мисли прокудени.
Дай си почивка от мрака на сивите дни.
Бялото цвете, което държахме учудени,
нека отново мечтите ни плахи плени.


Спирай понякога ...Даже да шепнат причините
как нежността си отиде с неволен контраст .
Можем да згреем ръцете , самотно истинали ,
с тихи безумия - съчките , пламнали в нас.


Спирай понякога , в други въжета завързана.
Болката къса метални вериги дори .
Пак да се срешнем , далечни от толкова бързане ,
в бурната радост на дъжд от внезапни искри .


Спирай понякога ! Времето иска обръщане ...
В топлите спомени още светът се върти .
В друга вселена политаме нощем над къщите .
Същият аз ... И навярно все същата ти ...


Ясен Ведрин