НИКОГА

Никога не прикривай чувствата си: 

когато си щастлив - отдай им се
когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри -
ще се изненадаш от резултатите.
Никога не се страхувай от бъдещето -
живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото -
каквото и да е станало - е станало.
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам -
винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да обичаш,

никога не спирай да вярваш,
никога не спирай да следваш мечтите си!
... и никога не се отказвай!

ПРИТЧА ЗА СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

- Обичаш ли ме?
- Обичам те!
- Докажи ми!
- Ще ти докажа!
- А можеш ли да ми свалиш звезди?
- Да, мога... Ще ти сваля...
- Ти лъжеш!
- Не, не лъжа!
- Ти не можеш да ги достигнеш. Ако се протегнеш към небето, като череша ще се търкулнеш след това.
- Аз наистина мога.
- Отново ме лъжеш. Хайде, повдигни се да те видя! Покажи ми!
- Ще ти покажа, но ще се наложи да умра...
- Добре тогава, жертвай се заради мен!
- А какво ще стане после?
- Ще си доказал любовта си.
- Но аз не съм готов...
- Махай се!
- Защо?
- Защото ти ме лъжеш и ще продължаваш да ме лъжеш!
- Но, ако мен ме няма, ти ще страдаш...
- Е, и какво? Ти обеща да ми свалиш звезди, значи си длъжен да изпълниш обещанието си! Иначе не искам да те познавам!
- Така и ще стане, но помни, че това не е игра. Аз мога да ти докажа, че говоря истината, но когато те убедя, ти горчиво ще съжаляваш за последствията... Ще ти е студено и самотно без мен...
- Чакай!... Ти накъде?..
- Аз тръгнах за звездите... заради теб... накрай света... Очаквай нощта...
- Почакай! Как ще разбера, че си ми свалил звезди?
- Ще разбереш, защото ще ги видиш. Казах ти, че мога...
И те се разотишли. Девойката потънала в мечти, а в зелените очи на младежа се четяла мъка. Той си спомнил за топлината на нежните й устни, за слънчевата й усмивка, за съвършената й красота. Спомнил си за звучния й смях, за ясните й очи с изразителен блясък. Сърцето му запяло, но тежко въздъхнала душата му. Неговата любима била толкова прекрасна и толкова добра, че заради нея бил готов на всичко. Той я обичал повече от живота си.
И младежът тръгнал... Но си тръгнал завинаги.
Никой не разбрал накъде, пък и той на никого не казал.
А девойката дочакала нощта и щом паднал мракът, от небето се изсипал дъжд от светлини. Но този дъжд не бил от капки или от сълзи. Бил неочакван, грандиозен дъжд от ярки звезди. Сторило й се е, че небето се взривява. Не била способна да подчини тези звезди на своята власт.
Затихнали часовниците и времето се забавило. Девойката гледала и не вярвала на очите си. Такава красота никога през живота си не била виждала. Душата й засияла от щастие. Да, той я обича!!! Обича я! Той не лъже! Тя вярва в любовта му!
И посред нощ хукнала към дома му. Видяла, че вратата била отворена и навсякъде светело. Всичко си било на мястото, но младежът не бил там.
Напразно го очаквала. Денем и нощем го търсила с ясните си очи. В паметта й завинаги се врязал споменът за фантастичния звезден дъжд и необикновените сияния...
Момичето разбрало, че САМО ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ е способна на голяма жертва.! Че е необятна и безкрайно свободна.! И че в нея се съдържа огромна сила...

Колко е хубаво да си влюбен

Любовта е едно от най-истинските и прекрасни чувства на света.
Колко романи и стихотворения са се опитали да я олицетворят!
Колко песни са се изпели за нея и ще продължават да се пеят ,и пишат!
Тя вдъхновява всеки, който се докосне до нея.Когато си влюбен, всичко е вълшебно,сякаш летиш в облаците, свободен като птица.Забелязваш и най-дребните, красиви неща от живота, на които преди не си обръщал внимание от прекалените задължения, с които си натоварен.
Дори тях - задълженията, ги вършиш с лекота, без да те отегчават и на най-трудните проблеми намираш бързо, и лесно решение.
Колко е хубаво да си влюбен.
Миговете, прекарани с любимия човек, са чудесни и незабравими.
Вечеря на свещи, в която очите ви говорят вместо устните,
романтични балади, на които танцувате и усните ви се докосват в страстна целувка,
разходка по плажа хванати за раце, гледайки звездите или вълните разбиващи се в брега.
Да, това е романтиката, породена от любовта, от това прекрасно чувство.
Влюбвайте се,обичайте се -няма по-истинско от това усещане.  Изживейте го!

ЖЕНА

Аз тази съм - и весела и тъжна...
дори и да боли да се усмихвам пак съм длъжна...
да забавлявам , да дарявам настроение...
сълзите си изплаквам във усамотение...
Аз тази съм - и непокорна и смирена...
във образа на Жана Д`Арк към битка устремена...
или отрекла се от всичко светско монахиня...
живота си на бог и на молитви посветила...
Аз тази съм - и нежна и сурова...
да прилаская с обич , със ръце да галя съм готова...,
но ако някой предаде ме - не прощавам...
от своя кръг приятели отписвам го и го забравям...
Аз тази съм - и земна и вълшебна...
във своя делник съм почти обикновена...,
но мога с песен , с танц , със стих да омагьосвам...
на пеперудени криле във свят от цветове да те понасям...
Аз тази съм - и страстна и свенлива...
като омайно вино в тялото ти се разливам..
ту плаха , срамежлива съм девица..
ту дива котка , огнена тигрица...
Аз тази съм - и майка и любима...
за мен живот да давам е съдбата отредила...
дете приспивам в топла , ласкава прегръдка...
мъжа разтапям с влюбена целувка...
Аз тази съм - ЖЕНА е мойто име...
такава многолика приеми ме...
бъди със мен и в празник и в премеждия...
любов дари ми , сила и надежда...

Даниела Янкова

Приказка за най-красивата Жена

Приказка за най-красивата Жена

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...
И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение: - Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?
Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

Автор Софрон Данилов

Ще тръгвам

Не съм от тук, за мъничко минавам. 

Поспрях за ден във твоя свят. 

Донесох ти от моите вълшебства 

и няколко парченца красота.

Приших на джоба ти усмивка от лалета 

и в дланите ти нежност посадих. 

Не съм от тук обаче. 

И ще тръгвам. А ти ми обещай да си щастлив. 

Ако понякога ти стане страшно тъжно 

за мен, момичето незнайно откъде, 

не гледай сред звездите да ме зърнеш. 

Забравих се във твоето сърце...

Автор: Caribiana

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО

КАКВО ДА ТИ КАЖА, И АЗ МИСЛЯ ЗА ТЕБ.
ВЛИЗАШ В УМА МИ КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР.
С ТЕБ МОЖЕШЕ И ДО ЗВЕЗДИТЕ ДА СТИГНА
АКО ДРУГИ РЪЦЕ НЕ ТОПЛЕХА СЪРЦЕТО МИ.
АКО БЕШЕ ДОШЪЛ ПО-РАНО
НИКОЙ НЯМАШЕ ДА НИ РАЗДЕЛИ.
ЩЯХ ДА ТЕ ОСТАВЯ
ДА ОТКРАДНЕШ ДУШАТА МИ.
ДВАМАТА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЕДНО
И ЩЯХ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ
БЕЗ ДА МЕ РАЗДВОЯВАТ
СЪРЦЕТО И УМЪТ МИ.
КАКВО ДА ТИ КАЖА
ПРИЗНАВАМ СИ
В МИСЛИТЕ СИ ТЕ ПЛЕНЯВАМ С ЦЕЛУВКИ
И САМО ТАКА СМЕЯ
ДА МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ
И ИЗБЯГВАМ АЗ ОТ БЛИЗО ДА ТЕ СРЕЩНА.
ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СПОДЕЛИМ
АКО НЕ БЯХМЕ ЗАКЪСНЕЛИ ПО ПЪТЯ ДА СЕ СРЕЩНЕМ.

Отново слънцето изгрява...

Отново слънцето изгрява
и гали ме със своие лъчи.
Но този допир пак ме наранява,
защото ти до мен не си.
Отварям бавно своите очи
и утрото пронизва ме внезапно.
До мене в този миг не си
и чувството е дяволски ужасно...

Страх и страст...

Страх и страст, вплетени в едно. 

Ще рискувам с тебе, но помни едно, 

че аз съм страста а ти греха.

Искам те - сега те искам

Искам те - сега те искам
с очи по-сини от море
с дива ярост да акостираш
и превземаш мойте светове

Искам те - сега те искам
с тяло стегнато като въже
силите ти да изстискам
да останем в пустинни брегове

Искам те - сега те искам
със ласки най - нежни от векове
във плътта ми да откриваш
свойта плът от богове

Искам те - сега те искам
в океан по безкраен от сега
границата му да преминем
и да се отнесем от него в синева

Искам те - сега те искам
качил се на гребена на вълна
с любовна ярост да се слеем
и после сладостно да отмалеем

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
дойдох на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
ще ти разкажа приказка една,
в която вложил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
не стоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Страст, Любов, Обич!

Полянка с маргаритки...
Представи си едно безкрайно широко поле, цялото покрито с бели маргаритки. Пролет е. И ти вървиш по пътя, минаващ край тази полянка. Изведнъж, сред стотиците, хилядите маргаритки, една привлича твоя поглед. Колкото и да си приличат всичките, точно в тази има нещо, което необяснимо и непреодолимо те привлича. Отиваш до нея, навеждаш се и...
Откъсваш я! Искаш да е само твоя. Само и единствено твоя! Не се замисляш в този миг, че с това я убиваш, не го осъзнаваш. Просто я откъсваш и продължаваш по пътя си... Удовлетворен! Макар и само временно...
Това е СТРАСТ!

Пак си представи същата полянка с маргаритки...
Ти пак вървиш по тясната пътека между тях. И отново една от всичките грабва твоя поглед. Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот...
Но... в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете. Не можеш да устоиш на това ухание. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която то се носи. Онази маргаритка си запазва място там, в някое кътче на сърцето ти. Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад...
Това е ЛЮБОВ!

Отново крачиш по същата пътека...
Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки - стотици, хиляди, милиони може би... И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение. Отиваш при нея и... оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея... Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги!
Тя се превръща в твоя свят. Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и. И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя. Верен на нея. И на себе си...
Това е ОБИЧ!

ТЕЛА

ТЕЛА

Искам да те гледам- непрекъснато.
Искам да те сънувам- непрекъснато.
Искам да те целувам- непрекъснато.
Не си отивай, моля те!
Аз имам нужда от теб
от тези очи,
от този поглед,
от тази усмивка,
от тази болка,
отвеждаща като разпятие
към истината за времето,
което гоним и все не можем
да достигнем.
Ние с теб заедно
сме по-силни от всекиго на този свят
и можем да си позволим да се сънуваме,
да плачем,
да умираме с чувството, че пак ще се родим.
Да се разделяме и пак да се завръщаме
един към друг.
Да се любим пред раздяла,
облечени пак да се привличаме.
Да …можем всичко да си позволим,
но не и да престанем да се Обичаме!

Първата любов не се забравя

Първата любов не се забравя..!Този човек .. за които всичко си направил ..! Този които ти бе неописуемо важен по различни причини и ще бъде ... Този един човек за които сърцето ти почва лудо да бие .. Толкова много емоции.. Високи и Ниски .. Толково много е било изживяно .. Толкова много спомени .. Този човек които никога няма да забравиш!!!

Marc Anthony - Love Is All (превод)

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО!

Когато ме прегръщаш така,
толкова много спомени изпълват очите ми-
мига на първата ни целувка...
миговете,в които почти си казвахме"сбогом"!
И все пак-ето ни нас,
изпробвани,изпитани и все още истински,
и по-силни от колкото някога сме си представяли!


Любовта е всичко-
смеха и стичащите се сълзи...
ежедневието и магията-
любовта е всичко!
Всичко е любов-
думите,с които убиваш и докосването с което ме възкресяваш
(буквално:равнодушните думи и лековитото докосване)
да получаваш и да се отдаваш-
всичко е любов!


Има едно "аз",което ти е познато от край време,
и едно "аз",което още си остава непознат...
Има едно "ти",което се чувства като у дома си,
и едно "ти",което никога няма да се почувства така!
И все пак-ето ни,лежим си тук,
нежни и доверчиви,и все още истински,
след всичко,през което сме преминали!


Любовта е всичко-
смеха и стичащите се сълзи...
ежедневието и магията-
любовта е всичко!
Всичко е любов-
думите,с които убиваш и докосването с което ме възкресяваш
да получаваш и да се отдаваш-
всичко е любов!


ВСИЧКАТА СЛАВА...
ВСИЧКАТА БОЛКА...
ВСИЧКАТА СТРАСТ,
КОЯТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕПЕЛ,
САМО ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕ ОТНОВО...

Някой ден

Един незнаен дълъг ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те помоля да не си до мен,
за да не чуеш "зле съм".

За да не чуеш "остани"
или пък "трябваш ми до болка",
"разбиваш в мен какви стени
все още и ми липсваш толкова..."

Във този неочакван ден
ще се намеря, но не ме намирай!
Срещни се с друга, но не срещай мен.
Но, моля те, за мене не умирай!

За тебе нека да умра...
почти като желание последно.
Не мога вече да се спра.
Ако остана, надали ще съм потребна.

В един такъв незнаен ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те поискам толкова до мен,
че ти без думи ще узнаеш "Зле съм!".

И, ако искаш, просто ми звънни
по телефона или на вратата.
Ако не си ме спомниш, отмини.
То значи си щастлив и ти вървят нещата.

Мойто име сега е Далечност

Но защо ли без Теб ме боли...
И защо ли очите ми плачат?
Всеки атом във мене си ти...
Ти си разказът. И разказвачът.

Тези тежки стени покрай мен,
не железни, от страх се оказаха...
И заспива зад тях, потушен,
всеки опит от там да изляза...

А те искам! Съвсем до безумие...
Да прелея във теб сетивата си...
Да покълна във теб като музика.
Да съм твоя жена. Безостатъчно.

Ти не знаеш...И аз се тая
в моя свят, зад стените от страх...
Всяка мисъл за теб е сълза.
И е обич. И лудост... мълча...

Път към мен се намира, понякога.
През стените от страх и от вечност.
Продължи да ме търсиш нататъка...
Мойто име сега е Далечност.

Мечтая

Мечтая скоро скришом да те зърна,
там, приседнал зад чашата с кафето,
да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,
да нахълтам тихо, нежно във сърцето!

Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли,
докосна ме, усетих с тяло топлината,
бавно след това душата ми разлисти
и изчезна нейде в тъмнината.

Мечтая мислено поне да ме погалиш,
в мечтите си дъха ти да усещам,
този топъл огън във сърцето ми да палиш
и всяка нощ в съня си да те срещам!

Тръпка

Тръпка

До мен си ти и страстно ме поглеждаш,
душата ти е огън и гориш.
Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,
обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!
Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,
разпръсваш я по тяло и душа
и пламъка на чувствата ни пъстри
рисуваш с цветовете на дъга!
Усещам силата на тази тръпка,
изпращаш я към мен с вълшебен зов.
Долита тя при мен с искрящи стъпки.
За Теб съм Аз, 

За Мен си Ти, Любов!

ТВОЯТА ЛЮБОВ ДОКОСВАХ

ТВОЯТА ЛЮБОВ ДОКОСВАХ

Преплиташе ни устните нощта
и впиваше любов във тях със огън.
Подвластни на искри от красота,
избягахме от нощната тревога.
Забравили пространството за миг,
открихме себе си във допир страстен.
И няма на света измислен стих,
сравним със този миг, от вечност краден.
Изтръпнала, нощта прикри със длан
очите си, с които омагьосва.
Какво тук значи някакъв си свян?
Аз твоята любов с любов докосвах!

Помните ли шоколадчетата в тубички...

Помните ли шоколадчетата в тубички...
в детството си колко съм изяла...
тъжах, корях съдбата грубичка...
отне ми малката наслада...

Помня как подскачах край торбата...
с която ходеше на пазар дядо...
помня как му грабвах от ръката...
и изчезвах бързо с шоколада...

Изяждах го за време отрицателно...
смачквах тубичката малка...
и после дълго смучех, дъвках я...
както бебе залагалка...

А дядо гледаше ме мило...
с усмивка от сладост пропита...
аз радвах се на шоколада...
а той на внучката си без насита...

И щом на гости аз отивах...
намирах сладости тъй много...
и пак без време ги омитах...
днес виждам, че съм била по детски строга...

За мене дядо всичко даваше...
без умора тичаше с усмивка...
а аз го гушках и все взимах...
обичах го, но душата детска е егоистична...

тогава имах го до себе си...
закриляше ме с чиста сила...
затова не виждах ясно...
колко много сладост съм имала...

Днес аз купих в тубичка шоколадче...
да зарадвам сестричката ми... ИЗНЕНАДА!...
тя му се нахвърли като фарфалаче...
но изненадата за мен остана...

Спомних си за детството щастливо...
за моя дядо... когото безмерно обичах...
шоколадчето било е просто причина...
която усмивка с обич от сърцето извлича...

Сега съм голяма... и шоколад още обичам...
но знам, че има нещо много по-сладко...
от шоколадчето в тубичка, което изтисквах...
Споменът за моя миличък ДЯДО...

Детска игра

Детска игра


Хайде де, какво очакваш?
Да си призная първа аз?...
О, не!... Нима не ме познаваш?
Ще ти отричам до последен час...

Какво сега? Ще се преструваш?
Не мислиш ли, че малко закъсня?...
Разкрих те вече, ала се срамуваш...
От мен или от любовта?...

Добре. Усмихвам ти се мило...
Нима от намеци не вдяваш ти?!...
Искрици палави прескачат диво...
Не чакай вече, пристъпи!...

Е, хайде де!... Не сме хлапета!...
Познаваме се от деца:
Бодилче ти си, аз пък - цвете...
Какво ли ще излезе от това?...

От мене не очаквай стъпка!
Инат съм, може би голям...
Но с тази срамежлива тръпка
най-многото да си останеш сам!...

Липсваш ми

Липсваш ми,когато заспивам
когато сама съм сред тъмнината
със мечти и спомени се обливам
и отчаяно ти търся душата!
Липсваш ми,когато сънувам
когато само блян си ти
когато сред тъгата крача
когато нощем за тебе плача!
Липсваш ми,когато се будя
когато празно е сърцето
когато тъжно се чудя
кога ще ти видя лицето!
Липсваш ми,когато се смея
когато съм щастлива
когато за теб живея
когато след целувките си
ме оставяш полужива!
Липсваш ми,когато съм тъжна
когато болка мисълта ми пронизва
когато спомена сърцето ми пари
когато сълзата лицето ми жари!
За мен си слънце и луна
за мен си света
за мен си въздуха,водата
за мен си мечтата!
Ти си болка и лек
.... по дяволите...
ти си най-любимият ми човек!
Ти си радостта,тъгата
ти си любовта!...
Когато надалеч си-за теб копнея!
Когато до мен си-за теб живея!

Как да постигаме целите си

Определянето на целите ни е едно от най-мощните неща, които можем да направим, за да сбъднем мечтите си. Главният проблем, с който се сблъскваме, когато определяме целите си е, че често не се придържаме към тях. Причината, хората да имат успех, когато определят целите си е, че са фокусирани над тях непрекъснато. Помнете, че определянето на целта ще ви заведе точно там, където искате.
Например, ако някой си постави за цел да свали 5 килограма, непрекъснато ще си го напомня. И резултатът ще бъде налице. Ще си направи подходяща диета и ще я спазва. Ще прави нужните упражнения и ще постигне целта си. Хората, които нямат цели, не знаят какво искат. Това е разликата между успешните хора от обикновените хора.
Важно е да разбереш, че трябва да се придържаш към целите си, за да ги постигнеш. Ако не си се фокусирал над целите си, ще бъдеш като обикновените хора. Определи целите си днес, за да не ти се налага да го правиш утре. Ключът за придържането към целите ти е да се фокусираш над тях, докато не станат част от теб. Трябва да започнеш да ги изпълняваш автоматично без да се замисляш и да си напомняш.

Ето няколко съвета:
Използвай „утвърждения“. Това е лесен метод, който може да ти помогне да се придържаш към целите си. Утвърждавай целите си по няколко пъти на ден. Това ще те мотивира да действаш. Лошото е, че много хора забравят да го правят, точно както забравят и за целите си. Затова напиши си утвържденията на листче и го пъхни в джоба си. Така всеки път, когато бръкнеш в джоба си ще се подсещаш за целите си.

Напиши целите си на лист. Знаеш ли защо трябва да напишеш целите си на лист? Защото, колкото по-конкретно са написани, толкова по-лесно ще се придържаш към тях. Колкото повече се придържаш към тях, толкова по-лесно ще ги постигнеш. Точно затова е полезно да пишеш на лист всичко, което искаш да постигнеш в живота си.
Запиши целите си на голям лист и го сложи някъде, където ще го виждаш често. Сложи го на масата, на хладилника или на стената. Направи си „Табло на Въображението”. Доста хора използват тази техника. Таблото действа като листчето с целите. Само че таблото е по-голямо и изглежда по-креативно. Залепи картинки, които ти напомнят за целите ти. Ако целта ти е да си купиш часовник Rolex, изрежи картинка на такъв часовник от списание или го принтирай от интернет, и го залепи на таблото. По този начин всеки път, когато видиш таблото ще си напомняш за целите ти. Толкова е просто.
Има много начини да постигнеш нещо. Бъди креативен. Да, има много начини да постигнеш нещо. Просто трябва да бъдеш креативен и колкото се може по-конкретен, когато става дума за целите ти. Можеш да кажеш на приятелите си за целите си. Така всеки път, когато ги видиш ще ти напомнят за нещата, които искаш да постигнеш. Доста често приятелите ти ще те питат за целите ти, което ще ти помогне доста.
Използвай съветите и успехът ще дойде при всички случаи.