Страхът

Стара истина е, че човек рано или късно трябва да се изправи срещу страховете си. За да ги победи…или те да го смачкат! Обикновено отлагаме този момент, защото все не се чувстваме достатъчно силни. А няма как да знаем дали сме или не преди да си изправим пред страха!
Страхът от това да те отблъснат, страхът от самотата, страхът от загубата на приятел, страхът от промените, страхът от възможността да загубиш работата си, страхът от обвързване, страхът да не разочароваш някой, страхът да си тръгнеш първи, страхът да не те харесват, страхът, че те лъжат, страхът, че ще загубиш.
Страхът живее в нас и се храни със съмнения. Страхът обича да те вижда разплакана в огледалото. Страхът ти дава сигурност, че никога не би рискувал необмислено. Страхът те задушава бавно и мъчително, карайки те да забравиш, че имаш оръжие, с което да му отвърнеш.
И тогава един ден идва бурята! Като тази днес. Попадам в окото й, вървяща срещу вятъра, който ме удря в лицето, разрошва косите ми и подмята чантата ми. Но вместо страх изпитвам друго - някаква странна сила и мотивация да вървя напред. Като герой от компютърна игра съм – абсолютно безсмъртна! Всяка крачка ме прави по-силна, нищо че усещането е като от челен сблъсък със стена! Не спирам! Няма нещо, което да може да ме спре. А след страха идва щастието…
Днес научих от бурята нещо много важно!
Много по-лесно е да победиш врага, когато има лице. И е много трудно да го направиш, когато си враг сам на себе си!