ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ

ТЪРСЕХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕБ ПО КОЖАТА СИ 

ОСТАНАЛА СЛЕДА ОТ УСТНИТЕ И ПРЪСТИТЕ ТИ. 

ШАЛЪТ ТИ НАПОЕН С ПАРФЮМЪТ ОТ ОНЗИ ПЪТ, 

И ЛЮБОВНИТЕ ТИ ПИСМА 

ВЪРХУ ЛИСТ КОПРИНА.
ЗАПЕЧАТАХ ЗАВИНАГИ В ДУШАТА СИ 

ЕМОЦИЯТА НА ГЛАСА ТИ 

В ДЕНЯ, В КОЙТО МИ КАЗА: 

“ТРЪГВАМ, НЕ МЕ ЗАДЪРЖАЙ”! 

ПРЕКАРАХ ДНИ, ПИТАЙКИ СЕ:ЗАЩО?
 АКО ЖИВОТЪТ ИЛИ ЛЮБОВТА 

МЕ ИЗОСТАВЯХА 

ТО АЗ УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА 

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ, 

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧ 

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.
ВЪРВЯХ ПО СТЪПКИТЕ ТИ, 

КОЙТО МИ ШЕПНЕХА БЕЗСПИР: 

“ЗА ДА ЗНАЕШ КЪДЕ ОТИВАШ, 

СПОМНИ СИ ОТ КЪДЕ ИДВАШ.”
ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО МИ ОСТАНА, 

НО СЕ ДЪРЖА, ПОНЕ ЗНАМ, 

ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ.
ТИЧАХ ПО ТЕСНИ ПЪТИЩА, 

ПАДАХ СТО ПЪТИ. 

ПРЕКОСИЛА РЕКИТЕ И 

СТУДЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ, 

НОСЕХ ТОВАРА НА ТЕЗИ, 

КОЙТО НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИ. 

В ЕДНА ЗИМНА ГРАДИНА, 

ЧИЯТО КАРТИНА 

СЕ ЯВЯВАШЕ В СЪЗНАНИЕТО МИ 

УСЕТИХ ТОПЛИНАТА И СИЛАТА ТИ, 

КОЙТО СЕ НОСЕХА. 

ТИ, КОЙТО МИ СЕ УСМИХВАШ 

ТОЛКОВА КРАСИВ СРЕД ТОЗИ БЛЯСЪК 

РАЗБРАХ В СЪЛЗИТЕ СИ ТОВА 

КОЕТО ТИ МИ КАЗВАШЕ. 

ТУК ЗЕМЯТА НИ ПОЧУВСТВА, 

НО СЪРЦЕТО МИ ТЕ ВИЖДА…
УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА 

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ, 

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧЕ 

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.