Сънувах те

Сънувах те -с разпусната коса,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

в безкрайността,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разплакани очи,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

под чужди, ледени звезди,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разкаяна усмивка,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

като щастие недостижима,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те...

Kрасива нощ

Небето е толкова ясно, а звездите сякаш говорят. Заблещукали красиво по небосвода, свободни и неуморни, малки светулки. Нежност има в тази нощ, нежност и една дълбока романтичност. Пленителна и завладяваща, чиста и неопетнена. Всичко изведнъж се е прeчистило от негативи. Няма тъга, омраза, няма нищо, което да те накара да се натъжиш – една безкрайност... Просто стоиш и се наслаждаваш на гледката, която ти предлага небето в този момент. Тъмно, но не и мрачно! Звездите се отразяват в очите ти, усмихват ти се, говорят ти. Говорят за любов, щастие. Небето те преоткрива, преоткрива нов свят, свят без омраза и злоба. За какво ти е деня, когато нощта те предразполага към всичко?! Тя те отпуска, дава свобода на емоциите ти, няма задръжки, няма комплекси, има яснота, има безкрайна красота!

Щастието

Щастието е това, което гоним цял живот, това, в което се надяваме, това, което на повечето хора им липсва. Щастливият човек има всичко, гледа по различен начин на живота, той притежава онова вътрешно спокойствие, което те кара да сияеш, да не мислиш, а да живееш пълноценно в една вътрешна и външна хармония, освободен, пречистен от негативи... Малко хора са щастливи, но всеки се бори именно за този ден, в който всичко ще бъде цветно, красиво, безоблачно. Всеки мечтае за по – добро бъдеще.

Oбич моя

Bплетох ръцете си в тиха молитва.
Извиках от болка.
Извиках от гняв!
Подарих ти сърцето си,но ти не поиска.
Пожелах любовта ти,
но ти не разбра!
Mолех луната да бъде до теб
вечер,когато заспиваш!
Pазтърсвах земята,
събарях звезди
да мога със тях да обсипя
твоята кожа и твойте очи!
Щуреца изпращах
с цигулка в ръка
до главата ти нощем да свири!
Tи заспиваше бавно
и тогаз идвах аз,
за да мога да бъда щастлива!
  B полумрака съзирах
две любими очи
как потънали в сън не помръдват.
Лека нощ,обич моя!
Добър вечер,мечти!
Tази нощ аз отново съм твоя!

Изкушение

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?

БЕЗ ЧУВСТВА

Свещта угасва върху масата 

и виното остава недопито. 

А устните ми парят върху чашата 

и как боли, боли сърцето свито! 

Сълзите падат по лицето ми 

и аз не знам защо така е, 

но чувствата не трябва да показваме 

защото с теб така си обещахме! 

Когато ме докоснеш със ръцете, 

аз цялата изгарям от възбуда 

и питам се,защо ли те обичаме и двете, 

едната-там,аз- тук и може би съм луда. 

Откраднах чуждата любов 

и станах крадец, но мисля, 

че е по неволя и блъскам се 

във клетка позлатена и мисля си, 

че трябва да се моля!

Но може ли без чувства да живеем?

-нали затуй сме хора за да казваме, 

кога боли ни и кога обичаме, 

но не,не трябва ний да го изричаме. 

Сърце!-ти спри недей да биеш, 

защото казвам пред света, 

че го ОБИЧАМ!!!

Eвтим Евтимов

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Ако знам.. - Е. Евтимов

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Докажи ми - Лена Димитрова

Дай ми вяра в неверните дни,

покажи ми света в розови краски,
подари ми светли мечти,

захвърли в прахта лицемерните маски.
Научи ме да вярвам в хората,

покажи ми път към нов хоризонт
премахни от душата умората 

 възроди ме от смърт за живот.
Бъди светлина в тъмнината,

остров сред океана дълбок,
разпръсни предмене мъглатаи 

докажи ми,че има любов!

ЗНАЕШ ЛИ? - Михаил Белчев

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти: "Рано е още!"

Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста да носиш, припявайки някаква песен
и уморена до смърт стъпваш по земната плът,
горе небето шепти: "Рано е още"!

Как да го търся, къде и кога, между небето и тази земя?
Тръгвам по пътя, от мене избран.
Кой ще ме срещне, не мога да знам.
Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто.
Всичко е както преди, няма от никой следи.
В теб закрещява света: "Късно е вече!"
-

Нищу нямаши ми вчера

 

Нищу нямаши ми фчера
ставам сутринта
ф углидалуту са зверя
Бря , че красута !

Викам сигур са чалдисах
туй не мой съм аз
смятай кат са начирвисам
и са нагласа .

Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртех са
цъках със език ,
плюх са дан са уручасам-
тъй са възхитих .

Дал на пустуту глидалу
са яви дефект !?
Тъй да съм разхубавяла ...
А , сига де ! Дерт !

Са умислих утведнъшки-
как навън ш' вървя ?
Момците ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста чи забрадка ,
с китка у ръка ,
с тос акъл зер за три патки ,
кату заблеста.

И кадету койт' ма срещни-
пламна , изгуря
ф разни помисли пугрешни ...
Пък ни сам таквас !

Туй наверну сън е билу ,
сигур йощи спа
и ми са е присанила
буйна красута .

Скуркузъбел съм , мий ясну-
ич дан ма съзреш ,
щот ут толкува прикрасну ,
мой са пубулейш ...

НОВА МОДА:)

 

Откакто тръгна нова мода,
да имаш гадже виртуално,
нацяло смахна се народа
като мечок във мед се чална
Усети се и баба Вуна,
направи профил на девойка
и в кьопавата и кратуна
се мярна мисълта за тройка
И се зарови в интернета,
мъже красиви да намери.
Заряза котката, хлапето-
на компа цяла нощ се звери.
И тъй - излезе и късмета
на тая палава "девойка",
намери си във интернета
красавец млад-перфектна бройка.
Па се зарадва баба Вуна,
па прати петдесет емотки
във смисъл "Давай да та цуна,
навита съм ти като котка!".
Получи отговор отсреща:
"И аз съм ти навит девойко,
да вземем утре да се срещнем,
че нямам време да те бройкам."
"Това е!", бабата си каза
и премени се, и направи,
ама накрая се оказа,
че има среща с дядо Петко .

Спирай понякога

 

Спирай понякога в моите мисли прокудени.
Дай си почивка от мрака на сивите дни.
Бялото цвете, което държахме учудени,
нека отново мечтите ни плахи плени.


Спирай понякога ...Даже да шепнат причините
как нежността си отиде с неволен контраст .
Можем да згреем ръцете , самотно истинали ,
с тихи безумия - съчките , пламнали в нас.


Спирай понякога , в други въжета завързана.
Болката къса метални вериги дори .
Пак да се срешнем , далечни от толкова бързане ,
в бурната радост на дъжд от внезапни искри .


Спирай понякога ! Времето иска обръщане ...
В топлите спомени още светът се върти .
В друга вселена политаме нощем над къщите .
Същият аз ... И навярно все същата ти ...


Ясен Ведрин

Знам...

Знам, че в този необятен свят, някъде те има, някъде бродиш в пространството и мисълта ти е устремена към мен... Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, които понякога приличат на истина... Знам, че ще дойде момент, когато ще те открия през времето и ще застана на пътя ти с тайна надежда - да позная очите ти... А в тях ще открия себе си!

ТИ СЪН ЛИ СИ - Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети ,
ту изгасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Где изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми в тревожна бездна.
Живей в щастливия си плен!

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Е. Евтимов

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.

Е. Евтимов

Рисунка-Евтим Евтимов

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш моя нежност и Вселена,
в сърцето си ще ти издигна храм.

Ще ти предложа закъснели срещи
и те ще бъдат първите за нас.
Очите ми са две венчални свещи
и още чакат сватбения час.

Подай ръка.Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

Любов необяснима - Недялко Йорданов

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Недялко Йорданов

Как да изберете букет?

Много хора все още смятат, че определени цветя са за определени поводи - за раздяла, за погребение, за сватба, за любов, за приятелство. Забравете всичко, което сте чували и учили някога за това какви цветя на какви поводи се подаряват. Това е за тези, които нямат въображение. И вие бихте се отегчили, ако на всеки празник ви подаряват червени рози. Изберете цветя, които ви харесват, но и такива, които ще се харесат на приятелката ви. Трябва избора да е ваш, не на ваш приятел или роднина. Ако знаете любимия цвят на момичето - използвайте го при избора. Спомнете си последния път какво цвете и какъв цвят и подарихте- сега изберете нещо различно. Никога не се повтаряйте и запомнете - ако искате да сте като всички останали - вземете роза на първата среща, ако искате да сте различни и да ви запомнят - изберете други цветя.
Една жена обича да види че сте отделили време за нея, че сте похарчили част от парите си за нея, че имате добър усет за цветове и знаете какво е красиво.