Искам те до мен

Грешник си! Дори и аз съм такава!
Не изтъквай греховете си пред мен,
за да разколебаеш вярата ми в теб.
Не си познал, искам те до мен!

Мислиш, че недостоен си ти за мен,
че от тебе грешник няма по-голям,
че сърцата женски си разбивал
и не искаш следващото да е моето сърце.

Не си мисли да убиеш в мен любовта!
Не мисли, че ще угасиш така страстта ми!
Съпротивата ти ме накара да разбера,
че трябва да се боря упорито с теб за теб.

Искам те до мен, толкова е просто!
Само с мен ще откриеш любовта
и то не за час-два в случайна нощ,
а за цял един съвместен живот,
изпълнен с любов, нежност и страст.
Искам те до мен! Завинаги!

Страхът

Стара истина е, че човек рано или късно трябва да се изправи срещу страховете си. За да ги победи…или те да го смачкат! Обикновено отлагаме този момент, защото все не се чувстваме достатъчно силни. А няма как да знаем дали сме или не преди да си изправим пред страха!
Страхът от това да те отблъснат, страхът от самотата, страхът от загубата на приятел, страхът от промените, страхът от възможността да загубиш работата си, страхът от обвързване, страхът да не разочароваш някой, страхът да си тръгнеш първи, страхът да не те харесват, страхът, че те лъжат, страхът, че ще загубиш.
Страхът живее в нас и се храни със съмнения. Страхът обича да те вижда разплакана в огледалото. Страхът ти дава сигурност, че никога не би рискувал необмислено. Страхът те задушава бавно и мъчително, карайки те да забравиш, че имаш оръжие, с което да му отвърнеш.
И тогава един ден идва бурята! Като тази днес. Попадам в окото й, вървяща срещу вятъра, който ме удря в лицето, разрошва косите ми и подмята чантата ми. Но вместо страх изпитвам друго - някаква странна сила и мотивация да вървя напред. Като герой от компютърна игра съм – абсолютно безсмъртна! Всяка крачка ме прави по-силна, нищо че усещането е като от челен сблъсък със стена! Не спирам! Няма нещо, което да може да ме спре. А след страха идва щастието…
Днес научих от бурята нещо много важно!
Много по-лесно е да победиш врага, когато има лице. И е много трудно да го направиш, когато си враг сам на себе си!

ЗНАМ ОТ КЪДЕ ИДВАМ

ТЪРСЕХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕБ ПО КОЖАТА СИ 

ОСТАНАЛА СЛЕДА ОТ УСТНИТЕ И ПРЪСТИТЕ ТИ. 

ШАЛЪТ ТИ НАПОЕН С ПАРФЮМЪТ ОТ ОНЗИ ПЪТ, 

И ЛЮБОВНИТЕ ТИ ПИСМА 

ВЪРХУ ЛИСТ КОПРИНА.
ЗАПЕЧАТАХ ЗАВИНАГИ В ДУШАТА СИ 

ЕМОЦИЯТА НА ГЛАСА ТИ 

В ДЕНЯ, В КОЙТО МИ КАЗА: 

“ТРЪГВАМ, НЕ МЕ ЗАДЪРЖАЙ”! 

ПРЕКАРАХ ДНИ, ПИТАЙКИ СЕ:ЗАЩО?
 АКО ЖИВОТЪТ ИЛИ ЛЮБОВТА 

МЕ ИЗОСТАВЯХА 

ТО АЗ УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА 

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ, 

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧ 

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.
ВЪРВЯХ ПО СТЪПКИТЕ ТИ, 

КОЙТО МИ ШЕПНЕХА БЕЗСПИР: 

“ЗА ДА ЗНАЕШ КЪДЕ ОТИВАШ, 

СПОМНИ СИ ОТ КЪДЕ ИДВАШ.”
ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО МИ ОСТАНА, 

НО СЕ ДЪРЖА, ПОНЕ ЗНАМ, 

ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ.
ТИЧАХ ПО ТЕСНИ ПЪТИЩА, 

ПАДАХ СТО ПЪТИ. 

ПРЕКОСИЛА РЕКИТЕ И 

СТУДЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ, 

НОСЕХ ТОВАРА НА ТЕЗИ, 

КОЙТО НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИ. 

В ЕДНА ЗИМНА ГРАДИНА, 

ЧИЯТО КАРТИНА 

СЕ ЯВЯВАШЕ В СЪЗНАНИЕТО МИ 

УСЕТИХ ТОПЛИНАТА И СИЛАТА ТИ, 

КОЙТО СЕ НОСЕХА. 

ТИ, КОЙТО МИ СЕ УСМИХВАШ 

ТОЛКОВА КРАСИВ СРЕД ТОЗИ БЛЯСЪК 

РАЗБРАХ В СЪЛЗИТЕ СИ ТОВА 

КОЕТО ТИ МИ КАЗВАШЕ. 

ТУК ЗЕМЯТА НИ ПОЧУВСТВА, 

НО СЪРЦЕТО МИ ТЕ ВИЖДА…
УМОЛЯВАХ ВЯТЪРА 

ДА МЕ ВЗЕМЕ В ОБЯТИЯТА СИ, 

ДА МЕ ОТВЕДЕ МНОГО ДАЛЕЧЕ 

ТАМ КЪДЕТО ТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ.

Сънувах те

Сънувах те -с разпусната коса,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

в безкрайността,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разплакани очи,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

под чужди, ледени звезди,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те -

с разкаяна усмивка,

впила поглед

в сребърното огледало,

сънувах те -

далеч, далеч от мен

като щастие недостижима,

гола в нечии обятия -

на зазоряване.

Сънувах те...

Kрасива нощ

Небето е толкова ясно, а звездите сякаш говорят. Заблещукали красиво по небосвода, свободни и неуморни, малки светулки. Нежност има в тази нощ, нежност и една дълбока романтичност. Пленителна и завладяваща, чиста и неопетнена. Всичко изведнъж се е прeчистило от негативи. Няма тъга, омраза, няма нищо, което да те накара да се натъжиш – една безкрайност... Просто стоиш и се наслаждаваш на гледката, която ти предлага небето в този момент. Тъмно, но не и мрачно! Звездите се отразяват в очите ти, усмихват ти се, говорят ти. Говорят за любов, щастие. Небето те преоткрива, преоткрива нов свят, свят без омраза и злоба. За какво ти е деня, когато нощта те предразполага към всичко?! Тя те отпуска, дава свобода на емоциите ти, няма задръжки, няма комплекси, има яснота, има безкрайна красота!

Щастието

Щастието е това, което гоним цял живот, това, в което се надяваме, това, което на повечето хора им липсва. Щастливият човек има всичко, гледа по различен начин на живота, той притежава онова вътрешно спокойствие, което те кара да сияеш, да не мислиш, а да живееш пълноценно в една вътрешна и външна хармония, освободен, пречистен от негативи... Малко хора са щастливи, но всеки се бори именно за този ден, в който всичко ще бъде цветно, красиво, безоблачно. Всеки мечтае за по – добро бъдеще.

Oбич моя

Bплетох ръцете си в тиха молитва.
Извиках от болка.
Извиках от гняв!
Подарих ти сърцето си,но ти не поиска.
Пожелах любовта ти,
но ти не разбра!
Mолех луната да бъде до теб
вечер,когато заспиваш!
Pазтърсвах земята,
събарях звезди
да мога със тях да обсипя
твоята кожа и твойте очи!
Щуреца изпращах
с цигулка в ръка
до главата ти нощем да свири!
Tи заспиваше бавно
и тогаз идвах аз,
за да мога да бъда щастлива!
  B полумрака съзирах
две любими очи
как потънали в сън не помръдват.
Лека нощ,обич моя!
Добър вечер,мечти!
Tази нощ аз отново съм твоя!