Мойто име сега е Далечност

Но защо ли без Теб ме боли...
И защо ли очите ми плачат?
Всеки атом във мене си ти...
Ти си разказът. И разказвачът.

Тези тежки стени покрай мен,
не железни, от страх се оказаха...
И заспива зад тях, потушен,
всеки опит от там да изляза...

А те искам! Съвсем до безумие...
Да прелея във теб сетивата си...
Да покълна във теб като музика.
Да съм твоя жена. Безостатъчно.

Ти не знаеш...И аз се тая
в моя свят, зад стените от страх...
Всяка мисъл за теб е сълза.
И е обич. И лудост... мълча...

Път към мен се намира, понякога.
През стените от страх и от вечност.
Продължи да ме търсиш нататъка...
Мойто име сега е Далечност.